— А трябва ли да легна до жена си, щом това няма никакво значение за нея?
Тя седна на скамейката до него и се протегна, за да погали внушителната му мъжественост.
— Има значение, и то огромно.
Дъхът му секна, но очите му продължаваха да искрят от гняв.
— Тогава излиза, че си ме излъгала.
— Не бях на себе си от яд.
— А нима има значение само защото мислиш да ме подчиниш на капризите си? — настойчиво я попита той.
— Не.
— Не? Тогава къде е причината, Рейна?
Тя пое дълбоко дъх и му го тръсна без капчица свян:
— Защото те желая, викинг, и това е по-силно от гнева ми.
Виктор безпомощно стисна юмруци. Не можеше да отрече, че тази валкирия знаеше как да измъчва мъжете. Опитваше се да го съблазни, при това най-безсрамно, че и напълно успешно, на всичкото отгоре!
— Мила моя, нима толкова много съм се издигнал в очите ти! — промълви той и се опита да се усмихне. — Искаш да кажеш, ще похотта ти е изместила гнева ти, така ли?
— Точно така, понякога двете чувства се преплитат в едно — прошепна тя, сломена от безплодните опити да надделее над женската си природа.
Виктор стисна зъби и затвори очи. Не можа да измисли какво да й отговори, макар че виждаше как пръстите й се разтрепериха и се убеди, че жена му е напълно искрена в този миг. Дъхът му замря, когато спомените за страстното й отдаване нахлуха в главата му. В следващия миг вече беше забравил за какво беше започнала свадата.
Тя не спираше нежно да го гали, бавно и умело, като че се беше родила с този древен талант, с който се ражда всяка истинска жена.
— Чудех се как ще се успокоиш, съпруже, ако не ме обладаеш веднага.
Той изненадано я погледна.
— Това ще те поддържа цяла нощ във възбудено състояние. Или поне така ми се струва — предизвикателно зашепна младата жена, надвесена над ухото му. — Толкова е подут. Но не те ли боли?
— За Бога, Рейна!
— А мен ме заболява, когато започвам да те желая — продължи тя с глас на опитна изкусителка и смело посрещна пламналия му поглед. — И когато си целия в мен, както през миналата нощ. Бедрата ми все още ме болят от притискането, а дълбоко вътре в мен като че ли тлее огнена жарава.
С див вик Виктор сграбчи жена си и започна да я целува като обезумял. След секунди вече я беше възседнал и трескаво запретваше полите на дрехите й. Когато я съблече, жадно впи устни в нейната женственост, а после проникна в стегнатото й тяло и тя изохка от болка и наслада.
— Кажи ми къде те боли — прошепна младият викинг, все още без да е проникнал в нея докрай, като само търкаше предизвикателно предната част на утробата й с коравия си член. — Тук ли е, скъпа?
— Да… да — яростно изкрещя Рейна, разкъса връзките на елечето със замах разголи заоблените си гърди и ги поднесе към устата му.
Той захапа лакомо лявата й гръд и продължи да я тласка в онова тайно, свръхчувствително място, бавно влизаше и излизаше от нея, измъчваше я, удължавайки насладата и очакването на върховния миг, докато тя накрая тя започна да крещи за него, нетърпелива да го погълне в тялото си. Виктор повече не можеше да се владее, разтвори ръцете й, впи устни в алабастровата й шия, след това прокара с целувки пътечка до подножието на корема й и там огнените му целувки изтръгнаха поредица от задъхани стонове от пресъхналото й гърло. Но той не отдръпна лицето си от горещото й тяло, а започна да разтрива с ръце изпъкналите й полукълба и да навлиза все по-дълбоко в нея, устремен към върха на нейната и на неговата наслада.
— Тук ли е? — едва успя да прошепне младият викинг.
— О, да! — устните й трепереха, докато тръпнеше от целувките му.
Необуздани спазми разтърсиха телата им, вплетени в опияняваща прегръдка, докато Виктор я притегли още по-близо към себе си и проникна в нея, за да избухне почти веднага, докато тя се сгърчи от необикновено мощния си екстаз.
Вдигна я на ръце и внимателно я постави на леглото, съблече я и опря голия й гръб на гърдите си. Погали изваяните й бедра, задника й, гърдите й. Страстните му милувки дълго не й позволяваха да заспи.
— В един миг я обърна с лице към него и тя се вцепени, защото разбра, че е дошъл моментът да му каже решението си.
— Трябва да ме разбереш — тихо започна Рейна. — Искам само едно — да се върна в своята родина.
Сърцето му отново се сви от болка.
— Рейна, но нали тук е твоята родина…
— Не, не е тук, Виктор, и вече ти казах, че не искам нищо друго — повтори изтерзаната му съпруга.
„Не спомена дори дума за мен или за нашето бъдеще дете…“ Нямаше смисъл да продължат да спорят, защото последните й думи бяха достатъчни, за да посипят с пепел и скръб чувствителната му душа. Въпреки прекрасните любовни мигове те все още живееха в различни светове. Оставаше му само да се моли да доживее деня, в който жената до него ще го обикне и ще му повярва така, както и той я обичаше и й вярваше.