Къде, по дяволите, се намираше? Защо този уж „огнеупорен“ кораб гореше като факла и къде бяха техниците, за да го загасят?
Напълно объркан, той се огледа наоколо. Беше истинска нощ, вятърът бясно фучеше и въпреки всякаква логика тялото му трепереше от студ сред бушуващите пламъци. Всичко около него беше различно и актьорът усети как го обзема паника. Корабът беше обхванат от гъсти кълба черен дим, младият мъж се задушаваше, а чудовищните пламъци препречваха пътя му към средата на кораба. Чу се силен трясък и той с ужас видя как голямото платно пламна и изгоря за няколко секунди!
Нямаше време за губене. Марк разбра, че му остават само няколко мига, преди пламъците да го погълнат, затова набързо прошепна една молитва и се хвърли в океана. Ако не беше потопен във водата, щеше да изкрещи от съприкосновението с леденостудената вода. Той се раздвижи, за да отпусне мускулите си, излезе на повърхността, тръсна Глава и пое дълбоко въздух. Сякаш дробовете му се изпълниха с лед. Заплува отчаяно към брега, тъй като знаеше, че не може да издържи дълго в тази ледена вода.
Господи, къде се намираше? Какво ставаше с него?
Изведнъж, като по чудо, димът се разсея и той видя пред себе си тъмните очертания на някакъв непознат бряг. Сред надвисналите черни скали се виждаха силуети на хора и горящи факли. Разбира се, това сигурно бяха Моника и статистите! Младият мъж заплува с последни сили към тях. С всеки изминал миг чувстваше как отпада, докато се опитваше да се бори с ледените, бушуващи вълни. Тялото му започна да се вцепенява. Най-после се добра до брега и излезе, олюлявайки се.
Погледна към групата мъже и жени, скупчени край брега. Но какво беше всичко това? Всички тези хора му бяха непознати, облечени в странни дрехи от вълчи кожи и вълна! Въздухът беше леден като вълните на океана.
Марк видя в далечината ледени върхове и премигна учудено. Ледени върхове и базалтови скали? Света Богородице, нима се беше озовал в Скандинавия? Но това беше невъзможно!
Започна да трепери, но този път не само заради студа.
— Крал Виктор! — изкрещя един от непознатите. — Ти все пак си жив! Нашият безстрашен вожд е жив!
Крал Виктор? Защо, по дяволите, този мъж го нарече крал Виктор? Марк се взираше удивено в странната група, около петдесетина мъже и жени. Всички изведнъж се завтекоха към него. Много от тях паднаха на колене и започнаха да плачат и крещят от радост.
— Крал Виктор! Благодарим на Один, че те върна при нас!
— Нашият вожд се върна от Валхала! — изкрещя друг.
— Божествата са благословили нашия вожд и са му дали да вкуси от свещената ябълка на Идун, която възкресява мъртвите!
Младият мъж почувства как зъбите му започнаха да тракат от студ и изумление. Къде се намираше и кои бяха тези хора, които бръщолевеха за древни скандинавски богове като Один и Идун? Нима тези идиоти наистина вярват, че той е Виктор Безстрашния, който се е върнал от Валхала? Нима снимачният екип му е устроил някаква безвкусна шега?
— Какво, по дяволите, става тук? — сърдито запита той.
Но никой не му обърна внимание, защото в този миг всички се дръпнаха ужасени назад й вторачиха погледи в далечината.
— Волфгард! — изкрещя някой.
— Хората на Волфгард са се върнали! — извика друг.
— Жените и децата да се приберат в селото! — заповяда трети.
Настъпи страшен хаос. Жените и децата побягнаха с писъци в черната нощ, а мъжете извадиха мечовете, копията и бойните секири и застрашително наобиколиха Марк.
Марк беше ужасен.
— Пресвета Дево, спаси ме! — прошепна той с широко отворени очи и започна да отстъпва назад.
Мъжете го изгледаха смаяно.
— Вожде! Какво правиш! Трябва да ни поведеш на бой! — изкрещя един от бойците.
— Трябва да ги победим или да загинем! — извика друг.
Младият мъж чу ужасяващите бойни викове зад гърба си и разбра, че няма друг изход. Към брега се приближаваше страховит викингски кораб с дракон на носа. От него наскачаха десетки бойци, въоръжени със секири, мечове, лъкове и стрели, и се насочиха право към него!
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
— Крал Виктор! Води ни в боя, умоляваме те!
— Помогни ни, иначе ще загинем!
Марчело нямаше време за колебание. Воините го молеха да им помогне, а от страховития кораб на другите скандинавски воини прииждаха все повече и повече бойци. Не знаеше къде се намира — на небето, в пъкъла, или хиляда години назад във времето. Знаеше само, че течи хора се нуждаеха от него неговите хора се нуждаеха от помощта му. И в този миг — всъщност от този миг нататък — той стана техен вожд. Подчинявайки се на инстинктите си, Марк извади меча си от ножницата и извика: