Още от прага ги посрещна Сибеал. Като ги видя, отскочи изплашено назад и ахна при вида на измокрената си господарка, трепереща от студ, с посиняло лице и настръхнала кожа по ръцете.
— Господи, вожде, какво се е случило с моята господарка?
— Завлякла се на морския бряг да търси Божията милост — изръмжа Виктор и продължи напред. — Изтичай и донеси най-дебелите завивки!
— Веднага, вожде.
Виктор връхлетя в стаята, остави я на леглото и веднага се зае да сваля мокрите й дрехи.
— Не! — изкрещя тя и затисна полите си с ръка.
Виктор се намръщи и я изгледа свирепо.
— Рейна, ти си съвсем мокра. Трябва да се съблечеш, изсушиш, преоблечеш и след това — веднага в леглото.
— Не! Остави ме! Не съм малко дете! Мога и сама да се погрижа за себе си.
Той се засмя горчиво.
— Нима ти си същата онази лекомислена и упорита Рейна, която само преди половин час бе решена да се самоубие на морския бряг?
— Махай се! Искам да остана сама!
— Не, скъпа, никога вече няма да те оставя сама. Не ти ли мина през ума, че там, на онзи безлюден бряг, те чака ужасна смърт?
С тези думи младият мъж отново хвана полите на дрехата й. И тя отново го отблъсна с гневен жест.
Този път търпението му се изчерпа и той вдигна яката си десница пред лицето й.
— Рейна, ако още веднъж се опиташ да ми попречиш, кълна ти се, така ще те зашлевя, че няма да можеш да станеш от леглото!
Тя уплашено се сви на леглото и дори не посмя да се обади.
— Добре. Сега е по-добре — уморено въздъхна Виктор и измъкна роклята й през главата й, после се пресегна, грабна една кърпа и започна яростно да я разтрива по цялото тяло. Взе още една суха кърпа и уви косата й с нея. — За Бога, цялата си посиняла! Да не си посмяла днес да ставаш от леглото!
В този миг влезе Сибеал, понесла висок куп от дебели завивки, чевръсто я загърна и Рейна побърза да се сгуши под тях, но все още трепереше като зверче, уловено в капан.
— Но, вожде, къде може да се е простудила така господарката ми? И как може да скита сама в такъв студен ден?
— Ще се оправи, Сибеал, не се тревожи — измърмори Виктор, също вкочанясан от студ. — Ще се погрижа за нея. И мога да ти обещая, че такава лудория никога повече няма да се повтори.
— Имам вяра само на теб, вожде — продума прислужницата и излезе от стаята.
Виктор я зави с още одеяла. Зъзнещата Рейна с удивление видя как мъжът й започна да смъква мокрите си дрехи.
— За какво се приготвяш? — попита тя.
— Може би не си успяла да забележиш — саркастично отвърна той, — но аз съм не по-малко измокрен и измръзнал от теб, докато се опитвах да те откажа от налудничавата ти идея да дочакаш Божията милост на пустия и негостоприемен бряг. Затова, скъпа, искам сега да легна при теб и да се топлим взаимно.
— Не! — изкрещя тя.
Той захвърли туниката си и я изгледа сърдито.
— Защо, Рейна? Пак ли ще измислиш някакво скалъпено оправдание за отказа да допуснеш съпруга си в леглото?
— Не мога да ти простя, че ме раздели с Рагар! — извика тя и сълзи бликнаха от очите й.
Виктор свали мокрите си гамаши.
— Това ли била причината? Като че ли малко ни бяха караниците снощи. Ако не искаш да живееш с мен, защо ми отдаде любовта си с такава страст? Или е имало друга причина, заради която ме обсипа с горещите ти ласки.
— Какво искаш да кажеш, викинг?
— Няма нужда да ме питаш — горчиво се засмя младият викинг. — И без това вече си достатъчно опитна, както в скандалите, така и в леглото.
Тя се изчерви, смръщи вежди, но се досети за нещо и виновно наведе глава.
— Прав си. Снощи наистина прекалих и позволих на гнева да заслепи разума ми, но сега вече всичко се промени. Рагар замина и не мога да се преборя с мрачното предчувствие, че няма да го видя до края на живота си.
— Хм, — замислено промърмори мъжът й, — кой знае, може би имаш право. И на всичкото отгоре не си доволна, защото не успя да постигнеш целите си, като ме съблазниш, така ли е или не?
Тя го изгледа сърдито, но не отрони нито дума. След като смъкна гамашите си, Виктор продължи сърдито:
— Слушай, Рейна, нека не превръщаме леглото в бойно поле. Леглото е създадено само за спане или за любов, а не за да се лъжем или пазарим кой какво ще даде и кой какво ще получи. Леглото е свещеното място, където аз ти отдавам тялото си и душата си, както и ти на мен. А за причината да си толкова озлобена срещу мен… — Напълно гол, младият викинг се приближи към нея, с пламък в очите, от който тя забрави за студа и отново потръпна, но този път от страх. — Независимо дали ти харесва или не, сега ние сме мъж и жена, и когато останем сами в нашата спалня, трябва да забравяме за всички грижи или обиди, спорове или недоразумения между нас, трябва да захвърляме гордостта си зад вратата на спалнята ни.