Младата жена преглътна с усилие, без да може да откъсне погледа си от прекрасното му тяло, излъчващо мъжественост, мускулесто, но хармонично развито, почти като изваяно. Стигаше й само да го погледне гол и красив като гръцки бог, за да го пожелае още в следващия миг. Ох, защо този самец не я остави на мира веднъж завинаги, защо винаги разтуптяваше сърцето й и опустошаваше мислите й! В гърдите й се надигна копнеж да му се покори, да се разтопи в жарките му ласки, ала той искаше прекалено много от нея в замяна — трябваше да се откаже от всичко, което досега бе ценно за нея и вместо това да се научи да преценява живота според неговите вкусове и схващания.
— Каза ми да забравя за гордостта си преди да вляза в спалнята — гласът й трепереше, когато Рейна се опита да му обясни какво я измъчва. — Нима си въобразяваш, викинг, че това е лесно за мен? Разбираш ли въобще каква жертва искаш от мен — да се откажа от всичко, което ме е крепяло досега в този свиреп свят…
— И защо си толкова вбесена? — Той отметна завивките и легна до нея. — Нима не разбираш, че ние двамата всъщност доста си приличаме в едно много важно отношение. И двамата сме уязвими, защото не сме създадени за този груб и безмилостен свят. И двамата вярваме единствено в нашата любов.
Докато младият викинг се приближаваше към нея, сгушена в другия край на просторното легло, тя усети как надигащото се в гърдите й желание накара гърлото й да пресъхне. Едрото му топло тяло така плътно се притисна към нейното, а топлината му я обля отвсякъде и набързо я накара да забрави за тръпките, причинени от студа. Отново, за кой ли път вече, младата жена се озова в мъчителния водовъртеж между досегашните си вярвания и все по-задълбочаващото се нейно чувство към този нежен, но решителен мъж, който я омагьосваше и смущаваше както никой друг.
Устните му бавно се приближаваха към бузата й, а от горещият му дъх по гърба й пролазиха тръпки.
— Не съм роден за воин, Рейна — разпалено зашепна Виктор на ухото й, — но заради теб съм готов да се сражавам с всекиго, който се опита да те отнеме от мен, любов моя… и на никого няма да те дам.
Преди да успее да си поеме дъх, устните й вече бяха впити в неговите, а телата им се сплетоха в страстна прегръдка. След секунди тя дори не си спомняше, че преди малко е треперила от студ, защото сега цялата се разтърсваше от топлите вълни, извиращи от пламналите й слабини. Младият и красив вожд още не беше отлепил устните си от нейните, когато тя отново се изпълни с непоколебима увереност, че този прекрасен рицар ще излезе на двубой заради нея дори и срещу най-страшния враг и непременно ще го срази…
— Сега по-добре ли ти е, скъпа? — загрижено я попита той.
— Да — прошепна тръпнещата жена, сгушена на гърдите му. — Ти си толкова топъл, направо горещ.
Той радостно се засмя.
— Винаги можеш да разчиташ на мъжа си, ако ти е студено в леглото. — Притисна лицето й с ръцете си и я погледна напрегнато в очите. — Рейна, скъпа, така съжалявам за грубите думи, които ти наговорих днес. И не си мисли, че ми беше лесно да ти откажа да заминеш за Лоара.
Виктор не разбра в първия миг, че е допуснал грешка. Осъзна го едва след малко, когато видя как жена му стисна зъби и се опита да отклони погледа си от лицето му, макар и безуспешно.
— Разбери ме, скъпа моя. Аз наистина нямах друг избор — настойчиво продължи той, без да й позволи да отбягва втренчения му поглед. — Няма ли да го разбереш най-после?
— Не!
— Да не би да искаш да кажеш, че не се чувстваш задължена да останеш с мен?
— Не съм казвала подобно нещо! Казах ти само, че не те разбирам и нищо повече!
— Нима?
Тя отново се опита да се изскубне от ръцете му, но устните му се спуснаха върху нейните като сокол върху плячката си и протестните викове бяха заглушени от дълга целувка, по-гореща от всичките им целувки досега. В този миг поне едно тя успя да разбере — защо сърцето й биеше бясно, до пръсване.
Едва когато дъхът му секна, Виктор повдигна глава, притисна чело до нейното и прошепна:
— Моля те, любима, обещай поне едно — повече да не се впускаш в необмислени скитания край пустия бряг. Много е опасно за теб, повярвай ми.
Тя не му отговори и той се отдръпна леко от нея, за да я погледне в очите.
— Рейна?
— Добре, съгласих се — примирително измърмори младата жена.
Виктор се наведе, за да целуне заоблените й гърди, а после погали зърната с горещите си пръсти.
— Едва не полудях от тревога, докато те намеря там, под скалата, цялата измокрена, зъзнеща, при това съвсем сама, затова сега имам право да се тревожа за бъдещето ни. Не зная какво ще направя, ако още веднъж ти хрумне да скиташ сред крайбрежието.