Виктор я притегли под себе си и я погали по бузата.
— Запомни добре, малка принцесо, че когато някой мъж или жена открие любовта, не трябва повече от нищо да се страхува, освен от едно — да не загуби този най-скъпоценен дар на живота. Затова, умолявам те, не си играй с чувствата ми. Не си играй и с твоите чувства. Трябва да вярваш на любовта ми, защото искам и затова ще бъда с теб винаги и навсякъде!
Младата жена го изгледа с благоговение. Как успяваше този странен мъж винаги да отгатва безпогрешно чувствата й, да чете мислите си, да намира тъкмо най-нужните думи и жестове? И каква магия криеха ръцете му, та я даряваха с такова блажено спокойствие само като я докосваха? Може би отново ще заприлича на онази весела, безгрижна и невинна девойка, когато не мислеше за любовни ласки и не й се налагаше да съчинява недодялани лъжи? Допреди малко не вярваше, че това е възможно, но Виктор умееше така лесно да й вдъхва надежда дори и когато й се искаше да заплаче…
— Така ми се иска да се махнем оттук, поне за малко — въздъхна тя, опряла глава на рамото му.
Той свали кърпата от главата й и разроши все още влажните й коси.
— Ще ходим още много пъти на пикници в тундрата. Ще лудуваме в банята. Ще ти разкажа такива истории, каквито дори не си сънувала…
— Наистина ли? За Футургард? — оживи се тя.
— Да. Ще ти разкажа за всичко, което те интересува. Но само ако ми обещаеш, че няма да бъдеш толкова опърничава и твърдоглава.
— Искаш да ме опитомиш? — засмя се тя.
— Да, макар че не искам и другата крайност. Прекалено покорните жени са доста скучни, нали? Но своенравието ти понякога ни пречи да бъдем щастливи и да се наслаждаваме един на друг.
Небрежно подхвърлената забележка я накара да прехапе устни, но успя да се сдържи и само попита:
— Какво друго можем да направим, за да познаем щастието?
— Когато нощите станат по-топли, ще яздим нощем сред тундрата, ще ходим и на брега, ще пием вино, ще се любуваме на звездите.
Рейна се унесе в мечти.
— Но няма ли да бъде опасно? Забрави ли, че убийците на Волфгард все още бродят наоколо?
— Е, на всичко това ще му дойде краят, но първо трябва да осигуря мира на острова.
Лицето й отново помръкна.
— Изглежда този мир за теб е най-важното нещо.
— Грешиш, скъпа — прошепна Виктор, разтвори бедрата й и започна да я гали със своята мъжественост. — Най-много желая теб. Теб и само теб, любима. Нима не усещащ как тялото ми тръпне за теб?
— Може би още ти е студено — промърмори тя. — А може би не си се стоплил навсякъде…
Думите й замряха и сподавен стон се изтръгна от гърдите й, когато горещият му член проникна дълбоко в нея…
В полунощ Волфгард отново се срещна със своя съгледвач край задименото огнище в средата на голямата стая.
— Казвай по-бързо какви новини ми носиш — грубо заповяда Волфгард, без да престава да крачи с ръце на кръста си.
— Твоята заварена дъщеря като че ли е на седмото небе от щастие в леглото на проклетия Виктор, а синът ти и братовчед му Харалд отплуваха за Лоара.
Волфгард изгледа свирепо вестоносеца.
— Що за лудост! Нима синът ми е заминал за Лоара?
— Да.
— Но защо, по дяволите?
— Чух, че пожелал да остане във Франция завинаги.
— Нима искаш да ми кажеш, че никога няма да го видим във Ванахейм?
Мъжът кимна.
— Чух също, че не можел да понася безкрайните вражди и войни на острова, особено сега, когато сестра му е пленена и се намира в стана на Виктор.
Гняв изкриви лицето на Волфгард и думите изригнаха като лава от устата му:
— Заради тази кучка изгубих сина си!
Ругатните му се лееха като мътен порой. Грабна първия глинен стакан, който му попадна пред очите, и яростно го запокити в стената. Чашата се счупи на дребни парчета и в полумрака замириса на медовина.
Вбесен от безсилната си ярост, Волфгард изскочи навън и изкрещя на стражите:
— Да се разтръби още утре сред цялата ми войска: Унищожителката трябва да умре колкото може по-скоро! Този, който ми донесе главата й, забучена на копие, ще получи тридесет сребърника!