— Не мисли, че ще пожаля и теб, милейди, ако продължаваш да си стоиш безучастно на леглото! Ела по-бързо и откъсни две парчета от ленената си риза, за да вържем ръцете на този негодник.
Рейна се подчини, макар и без да бърза. Тя и Виктор мълчаливо вързаха китките на пленника, вождът се облече и тримата тръгнаха към вратата.
По пътя към колибата, в която държаха затворниците, Виктор срещна Орм и двамата си размениха поздрави.
— Къде водиш този пленник, вожде? — попита Орм и изгледа намръщено непознатия нападател.
— Заловихме още един от наемните убийци на Волфгард. Успял да се промъкне покрай нашата стража край брега на фиорда и дори проникнал в къщата ми.
— Хм, но това е ужасно! — възкликна Орм. — Има ли някой пострадал, ти или Унищожителката?
— Името на моята кралица е Рейна — ядосано го поправи Виктор. — Не, никой не е ранен, макар че трябваше да спасявам този негодник от кинжала й. — Той побутна пленника към Орм. — Ето, заведи го при другите в колибата на затворниците. Ще го разпитам след един час.
— Слушам, вожде — кимна Орм, измъкна меча си, опря го в гърба на заловения и го подкара нагоре към хълма.
Виктор се върна в къщата си в отвратително настроение. Щом влезе в спалнята, намръщеният вожд видя жена си, все още изтегната на леглото, галеща любимата си лисица, с унесен поглед и замрежени очи. Като че ли нищо страшно не се бе случило само преди половин час, като че ли преди минути животът му не висеше на косъм, тук, в тази стая! Младият викинг ядосано стисна юмруци, наведе се, за да мине под ниската сводеста врата, и едва се удържа да не наругае съпругата си. „Понякога тази жена наистина е способна на такива постъпки, че може да влуди всеки мъж!“ — помисли си разгневеният вожд.
— Защо се държиш толкова странно тази сутрин, Рейна? — сърдито измърмори той. — Едва не загинах тази сутрин, а ти дори не помръдваш от леглото.
Тя се усмихна злъчно.
— Но този злодей беше много по-тромав от теб, господарю, и аз си помислих, че лесно ще се справиш с него.
Този път Виктор Безстрашния не можа да се овладее и извика като обезумял:
— Не отговори на въпроса ми! Защо му позволи да се добере до кинжала?
В очите й се появи познатия му гневен блясък. Непокорната валкирия с един бърз жест отмести лисицата от скута си и възбудено скочи от леглото.
— Защото ти трябва да разбереш най-важното. Това не е игра, Виктор Безстрашни. Това е борба на живот и смърт. И само един глупав наивник може да бъде милостив с тези жестоки убийци.
— Аз не съм глупав наивник!
Тя опря ръце на кръста си и го изгледа свирепо.
— Тогава докажи, че си истински мъж! Докажи, че си истински воин!
Той се приближи към нея и я хвана за раменете.
— Силата не се демонстрира чрез брутално насилие, Рейна. Много по-трудно е да напрегнеш ума си, за да успееш да предотвратиш кръвопролитията…
— Не! Това е признак на слабост!
— Не, скъпа, това е признак на сила — възрази съпругът й. — И нали мечтаем да осигурим мир за целия остров Ванахейм, да премахнем всякакво насилие. Затова всички трябва да се променим, дори и ти, скъпа моя палавнице.
Тя отскочи още при първото докосване на ръцете му.
— Не! Аз съм войнствена жена и не мога да се променям. И не вярвам на никого, освен на своя кинжал!
— Дори ако забременееш? — удиви се Виктор. — Нима си готова да потеглиш на бой и да рискуваш живота на моето… на нашето дете?
Лицето й се изчерви и тя започна нервно да крачи из стаята.
— Откъде си сигурен, че ще ти родя дете? — А когато младият викинг повдигна въпросително вежди, тя побърза да добави: — Ами ако се окаже, че не мога да имам деца?
Той пристъпи към съпругата си, която внезапно сведе омърлушено глава, хвана я за брадичката, повдигна с властен жест лицето й и я изгледа пронизващо:
— Ох, не, само това не, Рейна. Та ти си плодородна като майката Земя…
— Какво означават тези думи? „Майката Земя“?
— Няма значение — той докосна бузата й с ръка. — Сигурен съм, че ще имаме наше дете. Помниш ли моя сън?
— За какво говориш? — намръщи се тя и се опита да си припомни. — За онова видение, за което ми разказа? За онзи приказен Футургард?
Виктор кимна и заговори възбудено:
— В моите сънища, в моите мечти видях как държа в ръцете си нашия новороден син. Ти стоеше до мен и всички викинги, мъже, жени и деца, бяха коленичили около нас, за да ни отдадат почести като на кралско семейство, като на спасители на острова. — Той се усмихна замечтано. — Виждаш ли, скъпа, мирът на нещастния остров Ванахейм ще настъпи когато се роди нашият син.