Като гледаше след нея, Виктор въздъхна. До него се доближи Свейн и смутено го заговори:
— Хм, вожде, може би… не искаш да се сражаваме с Волфгард, но трябва да ти напомня, че тези мъже са отрасли с инстинктите си да убиват всеки, който се опита да ги заплашва, така както вълкът от рождение е научен, че трябва да преследва всяка лисица.
— Да, същото ми го спомена и жена ми. Дори ми показа, че и в нейните гърди бушуват тези варварски инстинкти.
Младият вожд излезе на поляната пред къщата, измъчван от чувството за безнадеждност. Да, трябваше да се бори с най-първичните инстинкти на всички около себе си, дори и с най-скъпия си човек — Рейна. Нима тези хора са обречени, до девето коляно, само да се избиват, по-зли и от дивите зверове? И което е още по-лошо — те бяха много по-изобретателни от невинните животни… Отчаянието понякога се оказваше по-силно от надеждите му, че ще успее да промени двата народа на Ванахейм, дори имаше мигове, когато се запитваше дали не върви по напълно погрешен път, дали не е прекалено наивен и добродушен, като се грижи за тяхното добро, вместо да се занимава само със собственото си благополучие.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
В спалнята Рейна беше седнала със скръстени крака до огнището и галеше козината на любимата си лисица. Дребното зверче все още не се беше успокоило и цялото трепереше от ожесточената гонитба с трите грамадни вълка. Рейна най-после успя да я успокои и я накара да се излегне до нея на мечата кожа, постлана на пода недалеч от огнището. За да постигне този успех, трябваше около час да я милва покрай ушите и да й говори успокоителни думи.
— Сега си на сигурно място, моя малка приятелко — ласкаво мърмореше Рейна. — Тук, в спалнята, можеш да родиш малките си и да се грижиш за тях.
Докато я успокояваше, младата жена неволно си зададе въпроса всъщност не е ли и тя самата като тази лисица, закътана на топло и сигурно място тук, в тази спалня, благодарение на всеотдайната любов на Виктор Безстрашния. За пръв път се замисли дали ще може винаги, до края на живота си, да разчита на закрилата му и да живее с него, без да се страхува за утрешния ден.
Най-после изтощената Фрея се отпусна и задряма. Рейна я отнесе до огъня. Часовете се изнизваха неусетно и скоро над смълчаното село се спусна вечерният мрак. Тогава в гърдите на младата жена започна да се надига тревога, защото Виктор още не се беше прибрал в къщата. Припомни си спора между тях тази сутрин и се почувства виновна, че пак се беше държала зле с него, но всичките й инстинкти бяха възнегодували, когато Виктор Безстрашния й беше забранил да убие подлия нападател. Никой не я бе учил на друго поведение, освен на прастарото правило да се отмъщава на враговете с всички средства. От векове викингите се славеха като суров народ, който не знае що е милост към победените неприятели. А ето че се появи този странен мъж, който предизвикателно се опълчи срещу всички морални норми и разбирания, който говореше така дръзко и необичайно, че тя дори се изплаши от неизвестността, към която я зовеше Виктор.
Все пак тя нямаше право да му извика в лицето, че не вярва в мечтите му и плановете му. Макар че Рагар й липсваше много, макар че тя беше вбесена от отказа на Виктор да й позволи да замине за Лоара, младата жена не можеше да забрави как мъжът й се намеси, за да спаси живота на Рагар и Харалд. Та нали именно заради тази негова благородна постъпка тя се беше примирила с участта си да стане негова жена и се беше заклела да му бъде вярна до края на живота си. Ала сега беше престъпила думата си и му се противопоставяше на всяка крачка. Нали беше сключила сделка с него и трябваше да спазва своите задължения? Дори и да не знаеше как да му помогне в това твърде заплетено положение или ако вродената й гордост не й позволяваше да се примирява с всичките му решения.
Рейна загледа с копнеж просторното легло. Може би, когато Виктор се върне в спалнята им, те двамата отново ще се спречкат по някакъв повод, най-често незначителен, но ще се помирят в леглото. Може би всички семейни кавги се уреждат най-добре в леглото. Успокояваше я дори самата мисъл за миговете, когато те двамата можеха в леглото да забравят за целия останал свят.
Но той все не идваше. В сърцето й се надигна тревога и вече се готвеше да излезе да го потърси по стаите или навън от къщата, когато се появи Сибеал с подноса с вечерята.
— Знаеш ли къде е съпругът ми? — попита господарката, като се стараеше гласът й да прозвучи небрежно.
Сибеал остави подноса на грубо скованата маса.
— Струва ми се, че господарят все още не е приключил военния съвет със своите приближени. Видях как Невин им занесе още един поднос и кана с медовина, за да напълни отново роговете на мъжете.