— Никога не бих ти посегнала — тихо промълви измъчената жена.
— А, така ли, значи отсега нататък вече мога да ти имам доверие? — хапливо попита той.
— Казах го без да мисля.
— Без да мислиш?
— Да. А освен това бях разгневена.
Виктор замълча, но продължи да се трие с кърпата, а после пристъпи към леглото. Сърцето й заби като бясно, когато видя, че той започна да сваля и останалите си дрехи. Отблясъците от огъня играеха по мускулестите му бедра. Видът на стегнатото му, напълно разголено, като че ли изваяно мъжко тяло я възбуждаше и измъчваше. Желаеше го, но не знаеше какво да направи, защото досега нито веднъж Виктор не беше отбягвал леглото им. Гърлото й се сви, когато видя как той се пъхна под завивките на леглото в стаята пред спалнята им.
— Е, Рейна? — попита той. — Имаш ли да ми казваш още нещо? Защото съм толкова уморен, че…
— Да! — Младата жена се приближи към леглото с гордо вирната глава. — Ти, викинг, наруши твоето правило. Нашето правило.
— И какво е то?
— Щом сме женени и обвързани с клетва, докато смъртта ни раздели, трябва да се научим да оставяме гнева и гордостта си пред прага на спалнята. На нашата семейна спалня. А ето че сега ти, самият ти, изневери на това, което се опитваше да ме научиш.
Виктор се засмя, поразен от мисълта й, но след миг се опомни и заговори с неотстъпчив тон:
— Може би трябва наистина да спазвам това правило, но все пак не се решавам да споделям леглото с жена, на която не вярвам.
Рейна гневно започна да крачи из стаята.
— Защо трябва всичко да се усложнява толкова много?
— Аз ли съм този, който усложнява нашите отношения?
— Да! Нима не разбираш как се измъчвам? Ти, викинг, ме накара да се откажа от всичко, само и само за да постигнеш целите си!
— Нима съм те упреквал някога несправедливо?
— Понякога имам такова усещане — призна тя, но видя как той надменно стисна челюсти и побърза да добави. — Но все пак не трябва никога да забравям, че ти спаси живота на Рагар и Харалд. За тази смела постъпка ще ти бъда благодарна до края на живота си, Виктор.
Той се обърна и започна да нагласява кожите, които му служеха вместо възглавница.
— Може би е по-добре вместо да изпитваш благодарност, просто да се държиш по-мило с мен. Защото не искам нищо повече от теб, Рейна.
Тя отчаяно изхлипа, когато той се обърна с гръб към нея и я остави с отворена уста, обхваната от неувереност. В този миг й се прииска да го удари с все сила, за да го научи колко мъчително е да си играе с чувствата й. Плашеше я властта му над сърцето й, защото никога не се помнеше да е била така отчаяна, опустошена и безпомощна.
Най-после, след няколко мъчителни, като че ли безкрайни минути, тя събра смелост и промълви:
— Какво искаш от мен, викинг?
— Мисля, че знаеш, Рейна — едва чуто промълви той.
— Кажи ми го пак.
Виктор отметна кожата, с която се беше завил на леглото, и се обърна с лице към нея, надигна се на лакът и я изгледа навъсено.
— Искам да споделяме всичко, мислите си и страховете си, чувствата си и надеждите си, искам да се сливат не само телата, но и душите ни. Но за да постигнем това щастие, трябва да си вярваме един на друг, докрай, без остатък, а ти вече успя да разклатиш доверието ми в теб.
Смаяната жена не каза нито дума, поразена от страданието, бликащо от всяка негова дума. Трябваше да събере цялата си смелост, за да не побегне засрамена, а да се приближи към него и безмълвно да прикове очи в измъченото му лице.
— Съжалявам — прошепна тя след дълго мълчание.
Той я хвана за ръката, готов да я утеши, но от лицето му не изчезна строгият израз, който изпълваше сърцето й е неясна тревога.
— Само това ли ще ми кажеш?
Рейна въздъхна, измъкна кинжала си от канията и бавно го постави в ръката му.
— Можеш да ми вярваш, Виктор.
Младият викинг погледна към кинжала и усети как: му олекна, като че ли камък падна от плешките му. За нея предаването на кинжала означаваше, че от днес ще му се покорява напълно, като всяка безупречна съпруга.
— Нима искаш да ми дадеш твоя кинжал?
— Да — тя решително тръсна глава, после с нетърпелив жест повдигна завивката и плъзна любопитен поглед по голото му тяло. Разбра, че женската й интуиция и този път не я беше излъгала. Нейният съпруг я желаеше. — А ти ще ми дадеш ли своя кинжал?