В отговор Виктор запрати кинжала надалеч от леглото, сграбчи я с две ръце и страстно я целуна.
— Господи — прошепна той, — как се радвам, че най-после сложихме край на проклетите ни спорове! И как се радвам, че отново си в прегръдките ми! Макар че нищо не се знае. Може отново да си покажеш рогата в един прекрасен ден…
— Какви рога? — учуди се тя. — Аз нямам никакви рога.
Виктор се засмя, като си припомни как някъде много далеч, в един съвсем друг свят, Моника беше говорила за рога и опашка.
— Не знаеш ли, че имаш рога и опашка? — Той я погали по отзад и добави: — При това най-прекрасната опашка на този свят.
Тя се сви до него на леглото.
— Знаеш ли, не само че нямам рога, но и се уморих да се боря с теб всеки ден, всеки час. Иска ми се между нас да цари мир, поне докато сме в спалнята.
— Нима доживях този прекрасен миг, когато моята необуздана валкирия иска да сключи мир с мен? — възкликна учудено Виктор.
— Нали ти дадох кинжала? Не ти ли стига това доказателство? — ядосано запита Рейна.
— Май вече си забравила как лекомислено тази сутрин го подхвърли в ъгъла и онзи убиец го докопа, което едва не ми струваше живота? — хапливо подметна той.
В отговор тя се усмихна и унесено започна да го гали по косата.
— Нямаше да му позволя да те убие. През цялото време не го изпусках от погледа си. Само ако те беше одраскал, щях да го скопя, без да ми мигне окото. Знаеш, че мога да нанасям смъртоносни удари преди още противникът ми да си е поел дъх.
— Толкова ли си страшна с кинжал в ръка? Ами ако аз се изпреча срещу теб? Ще ме прободеш ли с един замах? — престорено се намръщи Виктор, повдигна полите й и започна да я дразни с втвърдената си мъжественост. — А защо си готова да ме спасяваш с цената на всичко, дори и ако трябва да убиеш всеки, който ме нападне?
Тя изохка, възбудена, докато се опитваше неуспешно да се скрие от неговото набъбнало пулсиращо острие.
— Защото си толкова красив.
За миг Виктор се вцепени от изненада.
— Само за това ли ме харесваш?
Тя смутено прехапа устни.
— И защото си много добър с мен.
— Няма ли още нещо в мен, което да те привлича?
— И защото си толкова… ох, недей, ох, като че ли тялото ти е създадено за моето… Изпълваш ме цялата… Ох!
— Искам да се любим, Рейна, скъпа!
— И аз искам!
— Кажи ми… още нещо сладко за нас двамата.
Тя се усмихна разкаяно.
— Може би с времето ще измисля още причини.
Той отново се загледа в прелестното й лице, нежно отмахна косите от челото и очите й, и тъкмо щеше да проникне в горещото й тяло, когато внезапно се чу драскане зад дървената врата.
Рейна внимателно отмести бедрата му и се надигна с неохота.
— Това е Фрея. Напоследък е много неспокойна.
Виктор въздъхна примирено, стана от леглото, облече се, отиде до лисицата и клекна до нея. Опипа слабините й и рече на жена си:
— Коремът й е много подут и корав. Струва ми се, че контракциите вече са започнали.
— Контра… кции? — учудено премигна Рейна.
— Искам да кажа, че скоро ще роди, скъпа.
— О, милостиви Боже! Но… ние трябва да й помогнем по някакъв начин.
Докато Рейна пренасяше любимата си лисица в другата стая, Виктор навлече останалата част от дрехите си. Двамата съпрузи седнаха върху мечата кожа край огнището и се приготвиха да помагат на дребното зверче по време на великото тайнство на раждането на новия живот. Стараеха се, колкото можеха, да облекчат болките на лисицата, докато тя самата, сред непрекъснат вой и скимтене, успя да изтласка от подутия си корем първото лисиче със сребристокафява кожа. Рейна веднага се зае да го мие и свестява. Жената засия от щастие, когато новороденото започна да врещи в мокрите й ръце, след което побърза да го постави до корема на майка му. Виктор се усмихна и избърса сълзите от очите на съпругата си, горд от неочакваното й умение. Вече не си спомняше добре, но му се струваше, че никога не я е чувствал толкова близка, мила и трогателна. Само в един миг с тъга си зададе въпроса кога ли ще може да избърше едни други радостни сълзи от прелестните й сини очи, кога ли ще вдигне в ръцете си тяхната първа рожба.
Вече бяха окъпали и второто лисиче, когато от двора долетя бесен лай. Двамата тревожно се спогледаха.
— Нима вълците пак ще нахлуят в стаята? — попита уплашено Рейна.
— Не. Този лай не е от вълците — успокои я той. — Освен това нали наредих да ги затворят в старата конюшня. — Виктор се наведе и набързо я целуна по изпотеното й чело. — Чакай ме тук и не изпускай Фрея от погледа си. Ще отида да проверя какво става навън.
Той излезе, но за голяма нейна радост се върна много бързо. В бързината, засуетена около тежко дишащата лисица, Рейна видя бегло, че зад него идва още някой и Виктор разговаря за нещо с непознатия.