— Ела — прозвуча подканващо гласът на мъжа й, — ела при нас. Не се плаши, нищо няма да ти се случи.
В първия миг Рейна не повярва на очите си. След Виктор в стаята неуверено пристъпи едър сивокафяв полярен лисугер, с неспокойно размахваща се опашка и уплашени очи.
— Нима това е лисугерът на Фрея! — възкликна тя. Животното се стъписа от вика й, глухо изръмжа и отстъпи назад.
— Внимавай! — предупреди я Виктор. — В момента е много объркан и не знаем какво ще му скимне да направи. Страх ме е да не се нахвърли върху малките. — Той прегърна жена си и весело й намигна. — А кой знае, може и да иска да подири сметка от любимата си Фрея?
Лисугерът започна предпазливо да се приближава, после внезапно се спря, огледа подозрително Фрея, подуши наоколо и в следващия миг отскочи назад, защото лисицата отново се присви в гърчове и роди третата си рожба.
Рейна посочи с кимване към неканения гост.
— Все пак не можах да проумея, мили, защо го домъкна чак тук, в стаята?
— Струва ми се, че всичко е въпрос на инстинкт — прошепна Виктор. — Внезапно си спомних, че много отдавна бях чел някъде за лисугерите, които често помагали при раждането на малките. Исках да те накарам да се убедиш с очите си, че не винаги мъжките зарязват своите половинки при ражданията.
Рейна се засмя и отново погледна смутения лисугер, който нервно драскаше с нокти по пода и не смееше да откъсне жълтия си поглед от хората.
— Виж, не ни изпуска от очи. Какво да правим?
— Ами да го изчакаме да се успокои — смутено предложи Виктор.
— Ох, Господи, само той ми липсваше в тази бъркотия! Хайде да се залавяме за работа, пък дали този лисугер ще ни помогне, не знам и не искам да мисля и за това…
Двамата продължиха да помагат на Фрея да даде живот на още три полуслепи и мокри лисичета, докато лисугерът ги наблюдаваше предпазливо от другия край на просторната стая, като само от време на време се намесваше с провлачен вой, ръмжене или сумтене. Два-три пъти се осмели да направи няколко кръга около огнището, но на безопасно разстояние от хората. След като раждането приключи, Виктор донесе мокра кърпа, за да може Рейна да си избърше ръцете, а след това отиде да се измие.
Когато се върна и я погледна, младият викинг остана удивен от сълзите в очите й.
— Защо пак плачеш? Но какво ти става, цялата трепериш!
Рейна се извърна към новородените лисичета, а после внезапно прегърна съпруга си и изхлипа:
— Толкова е хубаво… Едва сега започвам да разбирам защо искаш да имаме дете. Това ме плаши.
Виктор уморено въздъхна и я притегли още по-плътно към себе си.
— Ох, скъпа! — В този миг чу зад гърба си нетърпеливо скимтене и добави: — Струва ми се, че е най-добре за малко да оставим щастливото семейство на спокойствие.
— Да… време е и нашето семейство да се усамоти — промърмори тя.
Виктор не изчака втора покана, я вдигна на ръце и я понесе към широкото легло. Сгушиха се под купчината еленови кожи и мълчаливо започнаха да съзерцават как лисугерът на Фрея се окопити, предпазливо пристъпи към рожбите си и започна да ближе родилката, след което дойде и редът на новородените. Накрая лисичето семейство се сви накуп като живо кълбо и всички заспаха като упоени. Гледката бе тъй трогателна, че младата жена отново се заля в сълзи и доста целувки бяха нужни на мъжа й, докато ги пресуши докрай.
Любиха се на леглото — двамата млади, силни и великолепни, страстни и ненаситни. Преплетени едно в друго, телата им се затъркаляха сред просторното легло, изпомачкаха всички завивки, докато най-сетне задъханите им устни се намериха, Рейна се озова върху него и двамата се сляха отначало бавно, но постепенно Виктор започна да налага все по-ускорен ритъм и накрая я обърна под себе си, за да избухнат и двамата в неописуем екстаз.
Отпуснати и запъхтени, те лежаха един върху друг, с преплетени ръце. Виктор внезапно усети как сълзи се надигат в очите му при мисълта за невероятната наслада, с която го даряваше любимата му жена. Целуна я гальовно зад ухото и прошепна:
— Искаш ли след малко да го повторим? — Усети как ръката й пролазиха под раменете му в опит да се освободи от прегръдката му и побърза да я хване за китката. — Ох, скъпа, моля те, не ми позволявай да свършвам тъй бързо… не искам да излизам от теб.
Тя потръпна под него и той усети как отново кръвта започна да нахлува в слабините му.
— Защо си така унесена, Рейна? За какво мислиш в този миг? — попита той още по-настойчиво.
— За твоите видения.
Той се вцепени от неочакваните й думи.