— Оттегляме се!
Марк успя да отскочи настрани, а валкирията отпусна страховитото си оръжие и зловещо се ухили.
— Някой друг път ще се срещнем отново, викинг! Отсега предвкусвам наслаждението от твоята смърт! — После се извърна и се спусна към кораба.
Разтрепераният мъж се отпусна на колене. Беше прекалено смаян, за да може да мисли.
— Вожде, ние спечелихме още една битка!
— Ти ни помогна да отблъснем вражеското нападение!
Марк се втренчи недоверчиво в десетината мъже, надвесени над него. Повечето от тях бяха яки и набити, със светли коси и дълги бради. На главите си носеха железни шлемове, бяха облечени с туники, а върху тях имаха ризници. Краката им бяха обути в ботуши от мека кожа. Зад тях неколцина мъже се бяха събрали около ранените воини, а един млад мъж се приближи и метна вълнено одеяло около треперещите рамене на Марк.
— Къде, по дяволите, се намирам? — остро попита той. Една ужасяваща мисъл се появи в съзнанието му. — Само не ми казвайте, че това тук е Валхала!
Мъжете избухнаха в смях.
— Ти сигурно се шегуваш, вожде! — извика един едър момък. — Много добре знаеш, че това е твоят остров, твоето царство Ванахейм!
— Ванахейм? Какво, за бога е това?
Мъжете учудено се спогледаха.
— Ти беше във, Валхала по-рано тази вечер, вожде. Ние те изпратихме, но ти се завърна от смъртта и ни спаси от коварството на Волфгард — обясни един от воините.
Преди Марк да успее да заговори, се обади друг глас:
— Да, така е, вожде! Ти спечели една голяма победа за себе си и за нашето племе! Ние всички се прекланяме пред нашия крал Виктор!
Напълно объркан, Марк се вгледа в наобиколилите го мъже, които вдигнаха ръце към небето и паднаха на колене. Господи, нима бе попаднал в някаква лудница?
— Какво правят тези мъже? — обърна се той към едрия младеж.
— Заклеват ти се във вечна вярност, вожде! — отвърна момъкът и също падна на колене.
Марк слисано гледаше странната група. Нима наистина тези хора си мислеха, че той е техният крал? В този миг най-малко се чувстваше като нечий крал!
— Господи, не мога да повярвам, че всичко това е истина! — промърмори той. — Сигурно съм полудял!
Огромният мъж се изправи, погледна го озадачено и се намръщи.
— Може би си загубил разума си във Валхала, вожде — изръмжа боецът.
— Може би си понесъл много мъчения в пламъците и завръщането от смъртта ти е помътило разсъдъка — предположи друг от мъжете.
— Чакайте малко — рязко каза обърканият Марк. — Казвате, че се намираме във Ванахейм?
— Да, вожде.
Мъжете отново се засмяха.
— Това е остров в океана, на два дни път от Исландия, вожде — прозвуча друг глас.
— Исландия? — Марк не можеше да повярва на ушите си. — Как, за бога, съм могъл да се озова в… — той замлъкна и потрепери. — Как го нарекохте?
— Ванахейм — обади се услужлив глас.
— Да. Ванахейм.
— Нима не си спомняш нищо, крал Виктор? — попита едрият мъж. — Преди десет зими ти и Ерик Червенокосия избягахте от Исландия. Ерик отплава на север, към Гренландия, а ти пое на юг, към Ванахейм.
— Аз съм напуснал Исландия с Ерик Червенокосия? — глупаво повтори Марк.
— Той беше твой родственик, вожде.
— Ей, момчета, да не би да се шегувате с мен?
Мъжете отново се спогледаха неразбиращо.
— Да не би Ирвинг да ви е наел, за да си направите тази шега с мен?
Отново последваха смаяни погледи и един от воините заговори:
— Ние не познаваме този Ирвинг, вожде. Да не би да си го срещнал в двореца на мъртвите?
— Господи, помогни ми! Какво става с мен? — извика Марк и се хвана за главата, която щеше да се пръсне от болка.
После вдигна поглед. Всичко наоколо беше непознато. В далечината се издигаха планини с ледени върхове. Господ да му е на помощ, това не беше шега! Той наистина не беше в Калифорния!
Опипа мократа си коса и въздъхна.
— Ако някой не си прави някаква жестока шега с мен, аз наистина се намирам хиляда години назад във времето!
— Какво казваш, вожде? — смутено запита някой.
— Кой би повярвал, че ще се завърна от моето пътуване до Валхала като Виктор Безстрашния? — промърмори на себе си Марк.
— Значи най-после си спомни кой си, вожде? — радостно се обади един от мъжете.
— Не съвсем — отпаднало отвърна Марк.
— Вожде, трябва да те заведем в дома ти — намеси се едрият момък. — Волфгард може да се върне, а ти целият си мокър и трепериш. Можеш да настинеш и отново да умреш, ако продължаваме да стоим тук. — После стеснително добави: — И наистина, вожде, не искам да покажа неуважение, но ми се струва, че главата ти не е съвсем наред.
— Хм, навярно си прав! — саркастично се съгласи Марк.