— Може би имаш право — започна той с по-отстъпчив тон. — Първо трябваше да те попитам. И затова те моля да ми простиш.
Тя го изгледа смутено. По лицето й бе изписано колебание.
— Тези разкази бяха посветени само на мен.
— Те си остават твои, Рейна — усмихна се той.
— И ти си само мой, Виктор — промълви младата жена и се приближи към него.
— Разбира се. — Той я прегърна, притисна се към нея, за да усети възбудената му мъжественост, след което страстно прошепна на ухото й: — А това тук е само за теб и за никоя друга, скъпа.
— Дано само някой ден не ме събудиш с думите, че си забравил за пламенните си обещания, викинг.
— Как бих могъл? — Погали я по бузата и отново прошепна. — И много те моля, не се дръж като луда.
Рейна се опита да се изскубне от ръцете му, но той не я пусна. Тогава младата жена ядосано тропна с крака, но Виктор само се усмихна и я стисна още по-здраво.
— Защо ми каза преди малко, че се държа като луда? — настойчиво го попита тя. — Само съм разгневена, но в никакъв случай не съм луда.
— А може би ревнуваш? — подхвърли той.
— Не, викинг, само че не обичам да си лягам без теб в леглото — избухна тя.
Виктор започна бавно да я гали по гърба и се усмихна облекчено, когато видя как от красивото й лице започнаха да изчезват тревожните тръпки.
— А какво ще кажеш, ако те поканя да седиш до мен край дългата маса по време на разговорите ми с мъжете от племето? Може би тогава ще се успокоиш, защото ще бъдем заедно през цялото време?
Тя прехапа долната си устна и по лицето й се изписаха противоречиви чувства.
— Но твоите викинги никога няма да се примирят с присъствието на една жена на техния военен съвет!
— Моите викинги ще трябва да се простят с много от навиците си. — Виктор се усмихна. — Освен това нямам намерение да ги питам къде да водя съпругата си. Пък и ти ще бъдеш единствената жена, на която ще бъде разрешен достъпът до военния съвет на племето.
Тя се поколеба за миг. Вдигна ръка, за да отметне косата от челото си.
— Е, Рейна? Какво решаваш? И ще се съгласиш ли да продължа да им разказвам моите истории, ако и ти присъстваш?
— Но нали няма да им споменаваш за нашия син?
Виктор я притисна още по-плътно към гърдите си и целуна трепкащите й устни.
— Никога, скъпа.
— Много добре — съгласи се тя. — Можеш да продължиш да им разказваш за бъдещето. Но само в мое присъствие.
— Чудесно! — Той закачливо я потупа по заобления й задник. — А сега хайде в леглото. Искам да те целувам, искам да те любя до зори.
Обаче тя се намръщи и го отблъсна.
— Не. Все още не съм в настроение да се любя с теб.
Озадачен, Виктор повдигна вежди.
— Нали ти самата ме упрекваше, че не спазвам нашата уговорка? Нали се бяхме разбрали да оставяме гордостта и гнева пред прага на спалнята?
Рейна надменно изправи глава.
— Ти, викинг, наруши нашите правила още когато реши да разказваш на своите воини за Футургард. А освен това не ми е преминал гневът.
Виктор отново я прегърна и я погали по слабините. Младата жена изохка от страстния допир на горещата му ръка, защото грубият вълнен плат на роклята й се впи между бедрата й.
— Зная едно място по тялото, което може да те накара да забравиш за всички неприятности — прошепна той. — И ще полудееш наистина, но този път от страст…
Опита се да се измъкне от обятията му, но Виктор ловко я удържа, клекна пред нея и повдигна полите на роклята й. Рейна започна да се извива като тръстика в ръцете му, когато устните му се впиха ниско под корема й. Още веднъж се помъчи да се освободи от него, но и този път безуспешно. Изпъшка и се изви настрани, но това само го възбуждаше още повече. След миг, за нейна изненада, тя се оказа прикована на място, повдигнала полите си, за да улесни достъпа на устните и ръцете му до най-интимните части на тялото й.
Виктор разтвори с устни гънките на меката й като кадифе женственост и я обсипа с нежни целувки. Тялото й го опияняваше като гъсто вино, но въпреки това успя да забележи едва доловимите признаци на нейната бременност — не само гънките на нейната женственост, но и алвеолите й бяха потъмнели, а гърдите — наедрели, по-апетитни от всякога. Припомни си, че от деня на сватбата им тя нито един ден не му беше отказвала да се люби с него и само това беше достатъчно, за да се усъмни, че носи под сърцето си тяхното дете. Нима тя не усещаше, че е бременна? Или пък искаше да крие от него това толкова важно събитие?