Както и да е, сега нищо нямаше значение, освен едно — той я обича до обезумяване и ще бъде щастлив, ако трябва да очаква дете от нея, дори и Рейна да се опита в началото да скрие това от него. Може да има нещо на ум, може ли да разбереш какво си мисли една жена? Пък и това сега не е най-важното. Сега кръвта му кипеше във вените. Сграбчи я в силните си ръце, изви я назад и страстно я целуна…
— Ох, Виктор, Виктор! — извика зашеметената Рейна и зарови пръсти в косите му.
Младият мъж замря за миг, загледан в полуотворената уста и мятащия се език на своята любима. Продължи да я възбужда с устни, език и ръце, докато от гърдите й се изтръгнаха викове за още и още наслада. Жената не можеше повече да издържа на изкушението, краката й отмаляха и тя се отпусна на колене, без да спира да го обсипва с жарки целувки. Когато Виктор легна по гръб и я притегли върху гърдите си, огнената й страст го накара да забрави за всичко наоколо…
Докато Виктор и Рейна се любеха до забрава, Волфгард отново разговаряше със своя съгледвач. Двамата се срещнаха около огнището в голямата стая в къщата на Волфгард.
— Четирима от твоите бойци се оказаха предатели — обяви шпионинът.
— Лъжеш! — гневно изкрещя вождът.
— Не. Крал Виктор успя да омагьоса своите бойци с разказите си за някакъв приказен Футургард…
— Какъв е този „Футургард“?
— Това било името на десетия свят, за който Виктор твърди, че познава много добре от другия си живот. Разказите му са фантастични и всички мъже го слушат със зяпнали уста, укротени като агнета. Двамата съгледвачи, които ти наскоро изпрати, бяха доведени в залата на военния съвет и се заклеха във вярност към Виктор и неговото племе, ако им разрешат да слушат небивалиците на вожда. Освен това бяха заловени и тримата мъже, които трябваше да убият Рейна от засада. След като им дадоха възможност да чуят тези разкази, само Дирк ти остана верен.
Волфгард потрепери от гняв.
— А какво стана с Рейна?
— Виктор успя да опитоми и нея.
Волфгард яростно изруга.
— Трябва да разбереш, че всички бойци на Виктор обожават своя вожд и са готови да умрат за него. Вярват, че е бил благословен от боговете със свръхестествена сила, вярват дори на нечуваните измислици, че е успял да се завърне от Валхала и Футургард.
— Но той е най-обикновен човек и нищо повече! — изкрещя Волфгард. Веднага щом привърши строежа на новия боен кораб, ще преплуваме фиорда и ще изтръгна предателското сърце на моята заварена дъщеря. А когато се върнем, ще забучим главата на съпруга й на мачтата на кораба!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Изминаха няколко седмици. Лятото навлезе в разгара си и жителите на остров Ванахейм можеха да се радват на дългите летни дни и топлото време. Тундрата беше осеяна с диви цветя и разлистени дървета. Наближаваше денят на лятното равноденствие, когато здрачът траеше най-дълго и най-бавно отстъпваше на вечерния мрак.
Всяка вечер в голямата зала на къщата около масата, на която заседаваше военният съвет на племето, Виктор продължаваше да разказва своите истории. Той никога не пропускаше удобните случаи и много често добавяше от себе си примери за моралната възвишеност на измислените от него герои, за да подготви хората си за пълен отказ от кръвопролитните битки.
След няколко буйни сцени мъжете се отказаха повече да протестират и Рейна най-после беше допусната на вечерните сбирки. Винаги сядаше на стола до мъжа си. Отначало воините на Виктор мърмореха недоволно, когато тя се появяваше в залата, изпълнена само с мъже, но младата жена успя да разсее тревогите им, като не реагираше на подмятанията и обидните намеци, дори промърморваше нещо в знак на благодарност, че са й разрешили да присъства. Една вечер, когато Невин се разболя и не можа да присъства, за да налива медовина в роговете на мъжете, Рейна го замести и всички останаха много доволни. Виктор с удивление следеше тези признаци на успокояване и зрялост в поведението на жена си. Освен това вождът беше трогнат от необикновено разпаления интерес на Рейна към неговите беседи. Тя първа от присъстващите протестираше, когато Виктор ставаше от стола си с молба да прекратят за тази вечер, защото се е уморил. Не, тя беше неуморима и искаше още да слуша за приказното бъдеще.
Но сърцето на Виктор тръпнеше от тревоги за предстоящата война с Волфгард. Отар и Свейн продължаваха да се промъкват в стана на неприятеля и редовно осведомяваха Виктор за военните приготовления на противника. Един ден му докладваха с тревога, че още на следващата сутрин новият боен кораб на Волфгард ще бъде напълно готов за прекосяване на фиорда, защото мъжете от племето са приключили със запушването на прорезите с кълчища и смола. Когато узна за тази будеща тревога вест, Виктор отново нареди да се удвоят стражите около селото и по протежението на техния участък от брега на фиорда. Поставиха още постове около къщата на вожда, защото не трябваше в никакъв случай да допуснат още убийци да се промъкнат в покоите на Рейна. Младият вожд дълго обмисляше начин за отблъскване на атаките на войската на Волфгард, без да се дават много жертви и от двете страни, дори се зае да конструира бойни машини, за да облекчи задачата си. През двадесетото столетие, по време на обучението му в колежа в Италия, Виктор усърдно беше посещавал лекциите по средновековна история и натрупаните знания сега се оказаха изключително полезни при създаването на стенобитни, метателни и обсадни машини. Младият вожд предпочиташе да се лиши от много часове от съня си, но да изобрети дори и най-сложните съоръжения, само и само да ограничи кръвопролитията.