— О, Виктор, та това е толкова вълнуващо! — В следващия миг сянка падна върху лицето й. — Но защо не ми каза?
Виктор свали ризницата си и я остави в ъгъла.
— Защото нямаше да мога да те убедя да останеш тук сама.
— Наистина нямаше да можеш да ме спреш. Щях да дойда с теб! С радост бих пробила няколко дупки в сърцето на този звяр Волфгард! — Тя се наведе към него и го загледа напрегнато. — Сигурен ли си, че сте успели да го пратите на дъното?
— Да. Корабът вече го няма.
— Прекрасно! — Рейна погали Тор.
— Рейна, хм… не зная…
— Какво, скъпи?
Той се изчерви и се усмихна дяволито.
— Къде, според теб, трябва да легна? На леглото няма една педя свободно място.
Тя отметна косата от челото си, за да не се заплетат в него лапите на едно от лисичетата, което се катереше по рамото й.
— Разбира се, че ще легнеш при нас.
— Но… как ще се съберем?
Тя се усмихна предизвикателно.
— Е, такъв смел воин заслужава да му се стори място в леглото, нали?
Той се пъхна при нея под завивките.
— А дали ще искаш да ме галиш? Заслужава ли един смел воин поне част от ласките ти, или те са запазени само за вълци, лисици и други зверове? Искам да кажа, готова ли си да посрещнеш съпруга си…
Рейна се намръщи, но после го погледна закачливо.
— Хм, още не съм готова, въпреки съблазнителната ти усмивка и опечаления ти поглед.
— Аз ли гледам опечалено?
Сега беше неин ред да се помъчи да сдържи усмивката си.
— Да, скъпи, не зная защо, но винаги ме гледаш така нажалено, когато се опитваш да ме съблазняваш.
— А пък аз сега именно с това съм решил да се заема.
Но в следващия миг, когато Рейна забеляза как в очите му се появи познатият й пламък, тя вдигна ръка и се намръщи:
— Не мисли, че този път ще успееш да ме прелъстиш. Вярно е, че много те желая, с цялото си сърце, но не мога да ти простя обидата, която ми нанесе. Не очаквах, че ми нямаш доверие, особено след всичко, което преживяхме двамата заедно. Та ти се държа с мен като с малко дете, което не трябва да знае нищо за заниманията на възрастните!
Виктор отчаяно махна с ръка.
— Рейна, постъпката ми снощи няма нищо общо с това дали ти имам доверие или не. Цялата тайнственост снощи се обяснява само с желанието ми да не пострадаш, да те спра да не идваш с нас, защото беше извънредно опасно. Нали вече ти го обясних?
— Ха! Нима мислиш да ми се извиниш с това сухо обяснение? И откога престана да споделяш с мен най-важните си планове, викинг?
— Но нали току-що ти разказах с каква задача заминах снощи на отсрещния бряг на фиорда. Как можеш да ме упрекваш, че не съм споделял с теб?
— И ще продължавам да те упреквам! Защото си призна едва когато разбра, че не можеш да скриеш истината от мен. А това променя всичко!
— А нима ти не си скривала досега нещо от мен? — Като видя как очите й гузно се опитаха да отбягнат втораченият му поглед, младият вожд побърза да добави: — Както сега например… Защо се опитваш да ме отблъснеш?
Тя се опита да погледне сърдито, но устните й се разтрепериха, а погледът й не можеше да се откъсне от мускулестото му тяло. Виктор вече бе успял да се съблече до кръста.
— Е, господарке на моето сърце? Кой от нас двамата не иска да споделя с другия?
Младата жена като че ли не чу последния му въпрос, защото очите й жадно проследиха как мъжът й свали останалите си дрехи от себе си. Гърлото й пресъхна и започна да преглъща едва-едва.
Когато Виктор продължи да говори, гласът му бе станал дрезгав от трудно сдържаното му желание:
— Рейна, скъпа, стига сме се заяждали един с друг. Толкова съм уморен след снощното пътуване. А ти точно сега реши да ми докажеш, че завинаги ще останеш най-своенравната жена, която някога съм познавал. Не може ли да легна при теб и да се стоплим в леглото? Не може ли поне веднъж да отстъпиш и да бъдеш малко по-кротка, като всички останали жени на този и на който щеш още свят? Знаеш, че няма да се случи нищо добро, ако се опитваш да ми се противопоставяш на всяка крачка.
Тя въздъхна, но във въздишката й се долавяше повече облекчение, отколкото примирение.
— Хм, така, значи… Ако правилно съм те разбрала, от мен се иска само да те целувам и утешавам.
— Най-после! — Младият мъж захвърли последната дреха от себе си и се приближи към нея, като погледна с възторжен поглед към просторното легло, заето в момента от вълци и лисици. — Но, скъпа, как ще се любим в това пренаселено легло?
Тя посегна да погали наедрялата му мъжественост и облиза пресъхналите си устни.
— Досега ти си се справял чудесно при всякакви обстоятелства, викинг.
— Проклета сладострастница!
Тя се усмихна нежно и го хвана за ръката.