В голямата зала настъпи мъртвешка тишина след ужасяващата сцена. На окървавения под се гърчеха обезобразени глави и тела. Само пукотът на цепениците в огнището нарушаваше злокобната тишина.
Внезапно на врата се появиха още двама от воините на Волфгард, Бьорн и Лейф.
Без дори да потрепне от смразяващата гледка, Лейф бързо се доближи до вожда си и възбудено съобщи:
— Вожде, намерихме новия боен кораб заседнал на една плитчина надолу по брега на фиорда. Виктор Безстрашния е пробил на няколко места фалшборта, но все пак можем да се опитаме да спасим кораба.
Волфгард изтри мълчаливо окървавената секира в дрехата на една от своите жертви и устните му се изкривиха в зловеща усмивка.
Виктор знаеше, че той и неговото племе живеят в размирно време, че рано или късно безмилостният Волфгард ще ги нападне. И наистина имаше основания за тревога. Не бяха изминали три дни от повреждането на бойния кораб на Волфгард, когато Свейн му доложи тревожната вест, че воините на врага са успели да доплуват с лодките си до кораба, отнесен навътре във фиорда от течението и заседнал до някаква плитчина, след което веднага се заели да запушват пробойните, за да го върнат на пристана.
Затова Виктор Безстрашния сега беше принуден да прибегне до последното средство — да започне да подготвя войската за безмилостни битки с ожесточения противник. За два-три дни вождът подготви учения, в които да се набляга на защитата на тяхното селище и на брега на фиорда откъм неговите земи. При изработването на скиците за бойните машини му помагаха най-много верните оръженосци Ойрих и Свейн. Чрез тези машини вождът се надяваше да преодолее обсадата на Волфгард, ако се стигне до обсадни боеве. Всички воини от племето му с възхищение следяха неуморното изграждане на невижданите досега механизми за мятане на каменни гюлета. Някои модели наподобяваха гигантски прашки и предизвикаха небивало оживление сред юношите в селото. Главен конструктор, разбира се, беше Виктор, въпреки че всички жители щяха да се приковат на място от изненада, ако можеха да узнаят какво всъщност щяха да изстрелват тези метателни машини към войската на Волфгард. Когато най-после настъпи дългоочакваният миг за първото изпробване на странните съоръжения и вождът нареди на Отар да се погрижи за запасите от „муниции“, слисаният момък едва успя да прошепне:
— Вожде, ти май се подиграваш с мен!
Но в отговор Виктор Безстрашния само поклати глава с напълно сериозен израз на лицето си.
Рейна също живо се интересуваше от фантастичните нововъведения на съпруга си. Една нощ, след първите петли, когато той все още не се беше прибрал в спалнята им, младата жена не издържа и тихо се промъкна до оградата пред къщата на селския ковач, където група мъже под водачеството на Виктор довършваха някаква бойна машина. На прага на къщата тя се спря, обзета за миг от нерешителност, и смутено огледа непонятната купчина от греди и въжета, струпана под навеса до входа. Грубо скованата конструкция беше издигната върху масивна рамка от четири дебели греди, подпрени на четири тежки дървени колела, с вертикален пояс по ширината им. Зад този пояс стърчеше яка греда с вдлъбнатина в отдалечения край. От двете страни гредата се придържаше с въжета към горния пояс на загадъчната конструкция. Мъжът й стоеше с гръб към нея и опъваше въжетата, замислен за нещо.
Тя предпазливо се изкашля. Той се обърна и я видя.
— Рейна, какво правиш тук посред нощ?
— А какво прави моят мъж толкова късно? — скастри го тя.
— Само изпълнявам дълга си да защитавам своя дом и своя народ — троснато й отвърна Виктор.
Тя го изгледа намръщено.
— Не ти е тук мястото.
— А къде, според теб, трябва да бъда в тези тревожни дни?
— В леглото при мен.
Обезоръжен, той се усмихна примирено.
— Скъпа, нима искаш да кажеш, че не можеш да заспиш без мен? И това след тази безкрайно дълга любовна нощ? Да не би да си решила да ме накараш да се стопя и да издъхна от любов по теб?
— Защо? Това не е ли най-приятният начин да убиеш някого?
— Разбира се — усмихна се щастливо Виктор.
Тя пристъпи напред със самодоволна усмивка на лицето си, след което се наведе, за да разгледа по-отблизо странното съоръжение.
— Какво е това, съпруже?
— Това е машина за мятане на камъни.
— Къде си се научил да измисляш такива чудати неща?
— Когато учех в колежа във Футургард, аз…
— Но какво значи тази дума „колеж“?
— Това е място, където младите хора придобиват знания. Членувах в клуб на любителите на средновековната история и там изучавахме машини, използвани в битките през вековете. Тази тук е приблизително копие на истинските машини, които всъщност ще се появят в Европа след два-три века.