— Да, трябва да призная, че всичко беше великолепно замислено до последната подробност.
Виктор остави хората си да следят дали все пак някой безумец няма да се опита да се изкачи по стръмнината през остатъка от нощта. Вождът се метна на седлото на верния Слейпнир и препусна към селото, горд от достойната съпротива на своите бойци и радостен, че успя да обуздае войнствените инстинкти, заради които навред по света свирепите викинги си бяха спечелили мрачна слава. Дори и в най-смелите си мечти младият вожд не бе допускал, че така лесно ще извоюва победата без всякакви кръвопролития и жестокости.
Обаче щом влезе в спалнята, Виктор остана поразен от вкиснатото изражение на лицето на Рейна. Радостта му от победата мигом се изпари.
— Нещо лошо ли се е случило, скъпа?
Изтегната на просторното легло, жена му галеше лисичетата, но имаше вид като че ли мислеше за нещо съвсем друго. Когато видяха Виктор на прага, вълците и лисиците дружно размахаха опашки, обаче Рейна смръщи вежди и го изгледа хладно.
— Вече е много късно, съпруже. Къде беше досега?
Той не успя да прикрие усмивката си, когато всички животни наскачаха от леглото и се втурнаха към него.
— Тази вечер посрещнахме дългоочакван гост на брега — самият Волфгард ни удостои с изненадващо посещение. Успяхме да го отблъснем.
Рейна ахна и го огледа от главата до петите.
— Да не би да си ранен?
— Не.
— Но можеше да те убият!
Виктор се наведе, погали вълците и лисиците, скупчили се в краката му с протегнати нагоре тесни муцуни.
— Нямаше никаква опасност за мен, както и за останалите воини. Разбираш ли, бяхме подготвили няколко неприятни изненади за втория ти баща. Моите хора предварително бяха намазали тясната пътека с китова мас и нашествениците се запързаляха неудържимо по склона, целите омацани като прасета, чак до водите на фиорда. А тези, които по някакъв начин успяха да се задържат на четири крака по стръмнината, ги обсипахме с камънаци и мръсотия, оборски тор и какво ли не още. Едва ли скоро ще посмеят отново да ни нападнат. Повярвай ми, мила, в скоро време не ни застрашава ново нападение.
Тя остана като замряла, с отворена уста.
— Значи за това са ти били нужни онези чудати машини! Но защо не ги избихте там, на билото на хълма?
— Защото не е нужно.
— Негодяите на Волфгард се сражават с мечове, а не с кравешки лайна — разгорещено му възрази младата жена.
— Повярвай ми, скъпа, той за нищо на света няма да реши отново да се опозори пред цялото си племе.
Тя се приближи към него и го погледна замислено.
— Не искам да виждам нито една драскотина по красивото ти тяло, викинг.
— Нито пък аз искам някой да нарани прелестна ти снага, господарке на моето сърце — прошепна младият вожд и нежно я погали по красивото лице. — Само се опасявам, че никога няма да ми простиш, загдето не ти позволих да участваш в среднощната схватка.
— Знаеш, че мога да се сражавам не по-зле от всеки мъж — разгорещено отвърна Рейна. — Готова съм да убия десетина злодеи с тези две ръце, ако някой се нахвърли върху теб.
— Но сега се сражаваш само с мен — пошегува се Виктор.
Тя въздъхна примирено.
— Не, викинг, вече не се сражавам с теб. Ти наистина успя да ме опитомиш.
Виктор засия от щастие.
Но в следващия миг видя как очите й отново пламнаха — безпогрешен признак, че е наранил гордостта й — затова младият вожд побърза да целуне косите и усети как го обгръща приятното й ухание.
— Скъпа моя единствена, аз съм във възторг, че вече не жадуваш да проливаш кръвта на враговете ни, защото само така ние двамата ще бъдем по-щастливи. И не само ние, а всички членове от племето ни.
— А какво ще правим с Волфгард? — напомни му тя. — Той няма да се откаже така лесно от дълго жадуваната си цел. Освен това е много глупаво да се държиш с него като с някое малко дете. Или не ти достига смелост да го пронижеш с меча си?
— Въобще не е въпрос на смелост — твърдо заговори Виктор, — а на морал и на чест. Понякога си мисля, че е нужен повече кураж да успееш да прекратиш враждата без кръвопролития, отколкото да яхнеш коня си, да вдигнеш меча над главата си и да поведеш войските на бой…
— Може би наистина е така — съгласи се Рейна, за искрена изненада на мъжа си, — но Волфгард няма да приеме да се сражава с такива детински оръжия. — Тя гордо се изправи и заговори с нетърпелива нотка в гласа. — Аз все още не съм забравила как се държи кинжал, викинг. И ти се заклевам, че ако този проклет и зъл вожд ти причини зло, ще го забия в сърцето му.