Виктор се усмихна като гледаше храбрата си съпруга, готова на всичко, за да го защити.
— Зная, че ще го направиш, скъпа. Но докато носиш нашето дете под сърцето си, не трябва да се приближаваш до бойното поле.
— Нима знаеш, че ще имаме дете? — сепна се тя и инстинктивно отскочи от него.
Той кимна и я погали по косата.
— Да, скъпа, разбира се, че знам. Не можеш да скриеш от мен признаците на бременността, пък и усещам с някакви загадъчни сетива, че скоро ще ми родиш син.
Тя прехапа устни.
— А защо не ми каза нищо досега?
— Защото изчаквах ти да заговориш първа.
В очите й се появиха сълзи при мисълта за подозрението, което отдавна глождеше душата й.
— Нима ще го съобщиш на Волфгард, за да се наслаждаваш на властта си над целия остров? — сподавено изрече Рейна и се отмести от него.
— Скъпа, не се опитвай да се скриеш от мен. Моля те, обърни се към мен и ме погледни в очите.
Тя се подчини, но от лицето й не изчезна напрегнатото й изражение.
— Не си ли щастлива, че ще имаме дете?
На устните й разцъфна лека усмивка.
— Да, разбира се. Но не ме радва мисълта, че както използва мен, така ще използваш и нашето дете, за да постигнеш целите си като владетел.
— А нима ти самата не искаш да се сложи край на опустошителните войни, които от няколко поколения разтърсват този нещастен остров?
Рейна се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си. Изглеждаше като че ли в сърцето й се борят противоречиви чувства. Внезапно махна ядосано с ръка и заговори припряно:
— Вече и аз не зная какво искам! Всичко е толкова объркано! Зная само, че не искам това дете и аз да бъдем използвани заради нещо друго. Искам да ме обичаш такава, каквато съм. Искам да обичаш бъдещото ни дете като всеки простосмъртен баща, като последния бедняк в колибите на края на селото.
— Разбира се, че ще ви обичам и теб, и детето, скъпа. — Той я хвана за ръката, погали я по бузата и се взря в разтревожените й очи. — Повярвай ми, Рейна, че горещо желая и теб, и детето, че те обичам, както никога не съм обичал през живота си и на този, и в бъдещия свят. Обичам те такава, каквато си. И не искам да те използвам за някакви користни цели. Но ако успея да постигна мир за всички хора на острова, това само ще ни помогне да живеем още по-щастливо — ти, аз и нашето дете. Нима не разбираш, че съдбата на нашето семейство и бъдещето на остров Ванахейм са неразривно обвързани?
Тя не каза нито дума, само кимна в знак на съгласие. Виктор вдигна ръка, за да изтрие сълзите от прелестните й очи.
— Рейна, моля те да ми помогнеш да изградя по-щастлив свят за нашето дете, свят, в който ще царува вечен мир, в който нашият син ще расте силен, свободен и щастлив. А кой знае, може да имаме и дъщеря, нали? Една щастлива малка принцеса, каквато си била ти самата като дете. Ще й нося най-красивите цветя от тундрата. От нашата тундра, сред която така много обичаме да се скитаме ние двамата, само ти и аз.
Кафявите й очи отново се насълзиха и младият мъж усети как сърцето му се изпълва с жалост и нежност към нея. Тя плахо пристъпи към него. Треперещите й ръце го обгърнаха през кръста.
— Да — прошепна тя със сподавена болка в гласа. — Една щастлива малка принцеса. Бих искала да имам едно малко момиченце, любов моя.
При тези трогателни думи сърцето му се изпълни с неописуема радост.
— Рейна, моля те, кажи го… Не зная дали да вярвам на ушите си.
Младата жена инстинктивно отгатна какво иска да чуе той.
— Обичам те, съпруже мой.
Една сълза се отрони от окото му и се плъзна по бузата, когато той я притисна до лицето си и я обсипа с целувки.
— О, Рейна… Рейна… ти ме направи толкова щастлив.
Целувката, с която му отговори тя, се удави в нейните сълзи от радост.
На следващата вечер Виктор получи съгласието на жена си да съобщи на най-близките си съратници, че в близките месеци Рейна ще го дари с наследник.
— Приятели мои — обяви щастливият вожд пред насъбралите се мъже в залата, където се събираше военния съвет, — жена ми и аз напролет ще очакваме появата на нашия първороден син.
Докато Виктор съобщаваше вълнуващата вест, Рейна седеше като на тръни, очакваща злоради и обидни подмятания от воините около масата. Но за голяма нейна изненада настъпи пълна тишина. Най-после се изправи Роло, повдигна рога с медовина и предложи да пият за щастливата поява на наследника на техния славен вожд. И добави за още по-голямо учудване на Рейна:
— Да пием и за нашата славна кралица. Дано нейният син бъде достоен вожд като своя баща, Виктор.
Всички се изправиха и надигнаха стаканите. Рейна не смееше да повдигне очи, но бе трогната от поздравленията, които се сипеха отвред. Само се усмихна смутено на Виктор, а той весело й намигна. Вечерта завърши сред празнично настроение. Свейн й подари талисман с изображение на бог Тор, като настоятелно я убеждаваше, че предпазвал малките деца от зли сили. Орм се развика всички да млъкнат и изпя някаква набързо съчинена песен в чест на радостното събитие, а останалите не можаха да се начудят кога е успял да измисли така сполучливо подбрани стихове.