Очите на младата жена отново се насълзиха от щастие. Тя беше очаквала непристойни шеги и ехидни недомлъвки, а ето че смелите воини на съпруга й вече се отнасяха като към своя господарка, кралица на техния народ. Едва тогава започна да осъзнава, че докато са слушали десетки вечери безкрайно увлекателните и поучителни истории на Виктор, тези мъже неусетно са се променили и облагородили, а с това се е сменило и предишното им презрително отношение към нея. Същото важеше и за нейното отношение към тях.
Все пак, за нейно огорчение, я помолиха да ги остави сами, когато решиха да продължат с нескончаемите планове за войната с Волфгард. Защото преди да стане съпруга и майка, като истинска дъщеря на викинги, тя беше възпитана да живее и мисли като воин. Пък и не беше убедена, че мъжете винаги ще се досетят за най-хитроумния боен план.
На сутринта Виктор и Рейна изкараха вълците и лисиците от къщата, за да се поразходят в любимата си тундра. Прекараха много весело. Лисиците се втурнаха да ловят леминги, а вълците обикаляха около тях, готови да продължат игривото преследване. Въздухът ехтеше от лай и ръмжене. Двамата съпрузи крачеха, заобиколени от любимите си питомци, хванати за ръце и увлечени в жив разговор.
Но Рейна не преставаше да мисли за тревожното им бъдеще.
— А какво ще стане, съпруже мой, ако Волфгард отново ни нападне?
Виктор се наведе и вдигна една пръчка от земята. Изсвири с уста, замахна силно, запрати пръчката надалеч и с усмивка проследи единадесетте животни, които с пръхтене, ръмжене и лай веднага се втурнаха в същата посока.
— О, не се безпокой, мила, моите воини са им приготвили такъв капан, че хората на Волфгард едва ли ще могат да се измъкнат невредими.
— Струва ми се, че подценяваш бойците на Волфгард — сърдито подхвърли Рейна.
Виктор смръщи вежди и замислено изгледа жена си, но реши този път да си замълчи. Понякога се уморяваше да спори с нея по цели часове без никакъв резултат.
Двамата съпрузи постлаха на земята мечите кожи, които носеха на седлата, и седнаха върху тях. След минута глутницата се завърна при тях начело с Гери, захапал пръчката и следван от шестте лисичета. Виктор взе пръчката от устата на вълка и отново я запрати надалеч. Животните отново се втурнаха с лай към мястото, където пръчката се беше изгубила сред високата трева.
Младият вожд се изпъна върху мечата кожа и я погледна недоволно.
— Ох, Рейна, много ще се зарадвам, ако се откажеш да се намесваш във военните дела на племето.
Но тя упорито тръсна глава и продължи:
— Според мен трябва да зареждаш твоите метателни машини не с дребни камъни и оборска тор, а с копия и кинжали. Това трябва да се стовари върху главите на онези злодеи от бандата на Волфгард. Само така ще спечелиш войната веднъж завинаги.
Виктор примирително въздъхна и си каза, че този спор няма да има край. За щастие в този миг вълците и лисиците отново се върнаха при господарите си. Той измъкна пръчката от зъбите на Хати, погали вълчицата по главата и пак хвърли пръчката. Успокоен от преданите погледи на четириногите си приятели, Виктор с обърна към жена си:
— Рейна, нима нищо не си научила от онези истории, които разказвах всяка вечер в голямата зала?
Погледна я с напрегнато изражение на лицето си и се успокои донякъде, като забеляза как тя сведе виновно очи.
— Много добре знаеш, че винаги съм обичала да слушам твоите разкази.
— Да, но нима нищо не научи от тях? Не разбираш ли, че съм решил да сложа край на тази дългогодишна вражда, на тези нескончаеми битки? И то без да проливам кръв?
Тя се намуси и побърза да му възрази:
— А как, според теб, ще успееш да сразиш коварния Волфгард, без да избиеш войската му до крак?
Виктор се подпря на лакътя си, а с другата ръка я прегърна през раменете й. Притегли лицето й към своето и нежно я целуна по устните.
— Е, щом знаеш повече от мен, ще изслушам съветите ти с благодарност.
Рейна стисна устни и се замисли. „Много по-трудно е да предложиш нещо разумно, отколкото само да упрекваш човека до теб“ — каза си младата жена. Но потокът от мисли внезапно се прекъсна, защото върху гърдите на мъжа й връхлетя едрият Тор. Виктор започна да се боричка с вълка, успя да го отблъсне, скочи на крака и се втурна да бяга. Единадесетте животни не закъсняха да го подгонят с оглушителен лай.