С настъпването на зимата коремът на Рейна започна да наедрява. И след всеки изминал ден нарастваше загрижеността на Виктор за предстоящото раждане. В цялата долина не само че нямаше нито един лекар, но никой нямаше дори и бегло понятие от медицина. Но винаги, щом тревогата възпламеняваше мозъка му, пред погледа му отново изплуваше приказното видение, което често го спохождаше насън — как те двамата живеят във Ванахейм, заедно с първородния им син, сред мир, щастие и благоденствие.
Най-после дойде дългоочакваната пролет и снегът започна да се топи, фиордът се отърсваше от ледената си броня и тюлените вече се мяркаха в бистрите пролетни води. Небето се оживи от ятата на патиците и жеравите. Една сутрин хората от селото с удивление видяха как внушителната арктическа лисица, следвана от едрия лисугер и шестте дребни мъхести лисичета, да се отправят към тундрата. Осемте члена на лисичето семейство все още бяха покрити с дебела пухкава козина. Рейна и Виктор стояха на прага на голямата къща и им помахаха за сбогом. Тъжно им бе да се разделят с любимите си животни, но не можеха да спрат зова на дивата тундра.
След няколко дни, по време на закуска, младото семейство бе изненадано от Орм и Роло, които нахълтаха в трапезарията с извадени мечове, а след тях стражите вкараха трима пленници. Виктор веднага забеляза, че непознатите бяха облечени много по-богато от местните жители. Никой на острова не носеше така добре изтъкани вълнени туники и такива изящно скроени кожени ботуши. От тримата се открояваше най-високият — млад мъж с руса коса и фино, почти аристократично лице.
— Заловихме тези съгледвачи край брега на фиорда започна Роло и ги изгледа презрително. — Сигурно Волфгард ги е изпратил с тайната задача да убият теб и господарката ни.
Рейна се взря в тях и промърмори:
— Не, Роло, тези мъже не са от хората на Волфгард. Никога не съм ги виждала в селото на заварения ми баща.
— Не е вярно — проговори високият пленник, без да откъсва поглед от красивата господарка. — Виждала си ме преди много, много години в Лоара. Но изглежда вече не можеш да ме познаеш. Аз съм Ален, твоят брат.
Младата жена пребледня и веднага стана от стола. Виктор се уплаши да не й прилошее, приближи се до нея и я прегърна през раменете.
Рейна смаяно гледаше непознатия млад мъж. Като че ли пред нея се беше изправило някакво привидение. Когато се опомни, веднага й направи впечатление очебийната прилика между чертите на новодошлия и нейните. „Господи, — помисли си младата жена, — нима не сънувам! Същите скулести очертания, същите тъмнокафяви очи!“
— Не може да бъде! — извика тя. — Брат ми Ален отдавна е мъртъв! Волфгард го осъди на смърт само заради вродения му недъг…
— Заповядай на стражите да напуснат стаята и ще ти покажа този дребен недъг — тихо промълви непознатият мъж.
Рейна погледна въпросително към Виктор, а той кимна на Роло и Орм. Двамата бойци прибраха мечовете и мълчаливо се отдалечиха в ъгъла на трапезарията. Мъжът, който твърдеше, че се казва Ален, се приближи към нея и започна да сваля ботуша си.
— Пред изумения й поглед се откри странното ходило на непознатия — с шест пръста на десния крак.
— Истина е! Господи, този мъж не лъже, Виктор! Това… нима… да, това е Ален, моят изгубен брат!
— Да, сестричке — усмихна се непознатият и заговори на френски.
Рейна изкрещя, обезумяла от радост, и го прегърна.
— Ален! Ален! А аз, глупачката, бях убедена, че си убит! Боже мой, не мога да ти опиша каква радост изпитвам в този миг!
— И аз не мога да се опомня от щастие, сестричке моя!
След като утихнаха радостните изблици между брата и сестрата, Рейна побърза да го настани на стола до себе си, избърса сълзите си и започна да го оглежда внимателно. Като че ли се опасяваше, че в следващия миг ще изчезне от очите й. Ален смутено помоли да го извинят за нахълтването в къщата и припряно обу ботуша си. Тогава Виктор бавно се приближи към него и го прегърна сърдечно.
— Добре дошъл във Ванахейм! Не ти, а аз трябва да ти се извиня, че стражите ми са те помислили за вражески съгледвач. Но се налага да бъдем постоянно нащрек, защото Волфгард не се е отказал да ни покори. Нека да седнем край масата и да си поговорим. Страхувам се, че Рейна преживя неочаквано силно вълнение, а както сам виждаш, тя сега е в доста деликатно състояние.