При тези думи на вожда Ален се вгледа в него с нескрито подозрение, а после се обърна към сестра си.
— Това ли е твоят съпруг?
— Да. Наричат го Виктор Безстрашния.
Ален презрително сви устни.
— И ти си се съгласила да родиш дете от този викинг?
Рейна и Виктор размениха недоумяващи погледи, изненадани от оскърбителната нотка в гласа на неочаквания гост.
— Нека да се настаним тримата около масата и да поговорим разумно, като зрели хора — повтори Виктор поканата си, а после кимна на Орм. — Погрижи да настаниш някъде придружителите на нашия гост, но не забравяй първо да ги нагостиш добре.
— Слушам, вожде.
Роло и Орм поведоха навън двамата непознати, пристигнали заедно с Ален, а Рейна се настани на стола си между мъжа си и брат си.
Подаде му чаша с мътеница и се опита с усмивката си да разчупи неловкото мълчание.
— Мили братко, не мога да намеря думи, с които да опиша радостта си от твоята неочаквана поява. Повярвай ми, вече се бях примирила, че никога няма да доживея щастието отново да те прегърна.
— Да, трябва да ти призная, сестро, че едва успях да избегна смъртта в Лоара.
— Трябва всичко да ми разкажеш, особено най-важното: как успя да се спасиш от палачите на Волфгард — настоятелно го помоли Рейна.
Красивите кафяви очи на Ален потъмняха от болезнения спомен.
— След като Волфгард ме захвърлил, още когато съм бил съвсем малък, и отплувал с теб и майка ми, някакви селяни ме намерили сред храсталаците край замъка в Лоара и ме спасили от гладна смърт. Те бяха прости селяни, бедни и скромни, но с добри сърца. Израснах при тях, но когато станах на четиринадесет, узнах, че произлизам от много знатен род и че имам право да нося почетната титла принц на Лоара.
— Нима сега си истински принц? — попита Рейна и в очите й проблесна възхищение.
— Да. Сега живея в стария замък на нашите предци — продължи Ален, но не пропусна да изгледа подозрително Виктор, — същия този замък, който навремето е бил опустошен от свирепите викинги, когато баща ни е загинал сред пламъците, а майка ни е била отведена в плен. Сега възстановявам някогашния блясък на замъка и на цялото имението около него. Именно затова пътувах чак до този див остров — за да те върна обратно в нашия замък, там, където си родена, там, където трябва да царуваш, сестро.
Вкопчила ръка в неговата, Рейна досега го слушаше в захлас и постепенно се унасяше в спомените от детството си до такава степен, че Виктор се усъмни дали жена му е чула добре последните думи на Ален.
— Но, моля те, Ален, не ме мъчи повече… Веднага трябва да ми разкажеш как си успял да ме откриеш чак тук, толкова далеч на север!
— А, това ли те интересува? Да… Помогна ми описанието на острова, което получих от нашия прероден брат, Рагар. Именно той ми обясни как да стигна до Ванахейм.
— Нима си се видял с Рагар? — извика тя и стисна тъй здраво ръката на брат си, че младият мъж изохка от болка. — Значи е успял да доплува до френския бряг здрав и читав?
— Да, разбира се. Рагар сега живее при мен в Лоара, дори успя да се ожени за една очарователна французойка. Името й говори достатъчно за външността й, защото се нарича Миньон. — Ален се усмихна и с деликатен жест успя да измъкне китката си от ръката на буйната си сестра. — Затова ние всички с нетърпение очакваме да се завърнеш в нашия дом и да заживееш далеч от тези свирепи викинги и тяхната дива и ледена тундра.
При тази нескрита обида Виктор и Рейна отново си размениха тревожни погледи. Накрая Рейна се окопити и реши, че е длъжна да изглади досадното недоразумение.
— Ален, не съм на себе си от радост, че отново те виждам. Трогната съм от това, че си пътувал с месеци само и само да ме прибереш в замъка на нашите родители. Но сега съм омъжена за Виктор Безстрашния. Виждаш, че чакаме първата си рожба. И което е най-важното, аз го обичам повече от всичко на света.
Ален стисна челюсти и хладно процеди:
— Нима се опитваш да ме убедиш, че си се влюбила в един от тези езичници, които причиниха смъртта на нашата майка? — Видя как лицето на сестра му помръкна, но продължи с гневен глас: — Рагар ми разказа за всички страдания, които е трябвало да изтърпиш, сестро, както и за мъките на майка ни тук, на този неприветлив северен остров, след като е била отвлечена от подлия Волфгард.
Рейна заговори разпалено, без да успее да прикрие сълзите си:
— Но не ти ли разказа Рагар още нещо? Не ти ли спомена поне, че не моят съпруг, а именно Волфгард беше този, който отрови последните дни на майка ни и я вкара в гроба? Моят съпруг няма капчица вина за престъпленията, извършени от викингските дружини по бреговете на Гаскон, Анжу, Нормандия или Шетан! Нито в Лоара! Не, ти явно нищо не разбираш! Разбери ме, заклевам те, братко мой: този мъж не е виновен за смъртта на мама. Дори напротив — именно той се съпротивлява на опитите на Волфгард да покори острова, именно той, Виктор Безстрашния, ще отмъсти за всички злини, причинени на нашата нещастна фамилия! Той и никой друг! Разбра ли сега цялата истина?