И когато нападнаха отново племето на Виктор, тя внезапно откри, че той е жив! Нещо повече, може би се беше завърнал от Валхала като бог! Дали наистина сега той беше бог? Макар че младото момиче беше християнка, тя уважаваше божествата на езичниците и се страхуваше от тях. И наистина, Виктор изглеждаше различен отпреди — беше гладко избръснат и беше много по-красив, отколкото си го спомняше, а когато й се усмихна, на лицето му се четеше истинска радост, че я вижда…
При този спомен Рейна потръпна. Всяка част от него я изпълваше с непознат трепет — от една страна, имаше чувството, че го вижда за пръв път, а, от друга — усещаше, че го познава отдавна. Как можеше да изпитва такива противоречиви чувства, освен ако той наистина не се бе превърнал в бог?
Наистина всичко беше толкова объркано. Но независимо от тези предателски чувства девойката се хвърли в яростен бой с него. Тя призова на помощ цялата омраза, която изпитваше към всички викинги. Ала въпреки това не намери в себе си сили да го убие. Беше много объркана и смутена от чувствата си.
Но това нямаше значение. Случайно беше подслушала един разговор между Волфгард и хората му и бе разбрала, че в племето на Виктор има техен човек, който щеше да им разкаже всичко за „възкръсването“ на Виктор. А междувременно Рейна щеше да се постарае да научи нещо повече за този объркващ я викинг. Тя щеше да се справи е него и никога повече нямаше да се поддава на такива опасни чувства…
ГЛАВА ПЕТА
Марк и малката група воини си проправяха път през студената и ветровита тундра, а над главите им блестяха далечните звезди. Хиляди въпроси се въртяха в главата на младия мъж. Какво се бе случило с него? Нима бе загинал при снимането на финалната сцена и по някакъв начин бе възкръснал в миналото? Нима след като го изпратиха във Валхала, както е бил изпратен Виктор Безстрашния, той се бе промъкнал през някаква тайнствена врата на времето и се бе озовал в истинския свят на Виктор? Дали Виктор Безстрашния наистина е съществувал в онази далечна епоха на ранното средновековие? Опитваше се да си припомни краткия разговор с Ирвинг и Крие и се питаше дали наистина е имало крал Виктор, или той е само една легенда. Как му се искаше да произнесе класическата и успокояваща фраза: „Това е просто един филм“ Ала, изглежда, за нещастие сега той играеше във филм, който бе плашещо реален и безкрайно далеч от всякакви измислици, в които бе участвал.
И коя беше тази Рейна Унищожителката, която беше физическо превъплъщение на Моника, но очевидно не изпитваше никаква любов към него? В интерес на истината, когато го видя, тя беше силно шокирана, но това сигурно е било, защото е мислила, че той се е завърнал от смъртта. И защо тя беше тук? Дали това беше истинската Моника, преоблечена като валкирия, която си играеше някаква игра с него, или пък наистина това момиче наистина не го познаваше? Марк си припомни с ужас тази кръвожадна валкирия и обещанието, че ще го изпрати в пъкъла. Струваше му се, че бог е решил много жестоко да се пошегува с него.
Ала независимо от всичко все пак бе сигурен в едно — поради неизвестна причина той повече не беше Марчело. Той се беше превърнал в друг мъж, който може би беше негов далечен прародител. Сега той беше Виктор Безстрашния, истински викингски вожд и живееше в епохата на истинските викинги. На всичко отгоре беше въвлечен в опасна и кръвожадна вражда с някакво съседно племе. Интуицията му подсказа, че не бива да казва нищо на хората около него. Те сигурно ще си помислят, че е полудял и можеше дори да го убият. Всъщност, заради собствената си безопасност, а и така му диктуваше здравият разум, той трябваше да започне да мисли за себе си като за Виктор, техния крал и вожд.
Внезапно Марк, т.е. вече Виктор, бе изтръгнат от мислите си. С периферното си зрение видя някакво движение. Обърна се в тази посока и съзря на лунната светлина очертанията на три огромни вълка. За негов ужас зверовете вдигнаха глави, видяха го, изръмжаха и се втурнаха право към него!
— Вълци! — извика той и се обърна към мъжете. — Трябва да побързаме!
Воините само се засмяха.
Вълците се носеха през тундрата с бясна скорост и с всеки изминал миг приближаваха все повече и повече.
— Те ще ни нападнат! Трябва да бягаме, за да спасим живота си, мъже! — изкрещя Виктор.
Той понечи да се втурне да бяга, но в същия миг осъзна, че мъжете все още се смееха и дори не бяха помръднали от местата си! Господи, да не би тези хора да са полудели? Нима не ги беше грижа за живота им? Младият мъж пое дълбоко студения въздух и се спусна да бяга. Чудовищата се приближаваха, бързи като демони.