Ален презрително се засмя.
— Нима твоят съпруг ще отмъсти за нашите страдания и унижения, щом се е обзаложил, че ще успее да те опитоми? Как можеш да вярваш на този безмилостен викинг, който е заложил на карта живота ти, съдбата ти? Нима си толкова глупава?
Рейна пребледня като платно.
— Рагар ли ти разказа това?
— Да.
Виктор скочи да каже нещо в защита на жена си, но тя го изпревари и го хвана за ръката, а после се обърна към брат си и изрече с леден тон:
— Моят съпруг е сключил онзи фатален облог с една едничка цел — за да сложи веднъж завинаги край на кръвопролитните войни на този нещастен остров.
Но брат й явно не й повярва, защото погледна надменно към Виктор.
— Ако вярваш на тази басня, то тогава нищо чудно да се окаже, че този лукав красавец вече е успял да те превърне в безмозъчна робиня.
При тази безсърдечна забележка младата жена ахна от изненада и обида, дори остана с отворена уста, невярваща на ушите си. Виктор скочи, изчерпал търпението си, и гръмовният му глас накара госта да потрепери:
— Чужденецо, макар и да си изстрадал много повече от всички нас, не мога да ти позволя да измъчваш жена ми. Няма значение, че се оказа твоя родна сестра. Като неин брат винаги ще бъдеш добре дошъл в този дом. Обаче няма да ти позволя да я обиждаш, подозираш или упрекваш. Разбра ли ме добре?
Ален злобно измери Виктор от главата до петите, но благоразумно си замълча.
Рейна опечалено изгледа брат си.
— Ален, ние сме твоето семейство и аз съм безкрайно радостна, че си при нас. Но моят съпруг каза истината. Няма да ти позволя да ми говориш по този начин. Ако искаш да ни гостуваш, трябва първо да ми обещаеш, че и към него ще се отнасяш с нужното уважение.
Ален тръсна глава и кимна примирено, но в очите му просветна злобно пламъче.
След закуската братът и сестрата станаха на масата и продължиха да разговарят. Имаха толкова много да споделят! Неволно изключен от задушевния разговор, Виктор неусетно се беше отдалечил на другия край на дългата маса и сега търпеливо изчакваше да привършат със спомените и с взаимните разпитвания и оплаквания.
Освен че бе разтревожен за жена си поради неочакваната поява на Ален, Виктор не можеше да се успокои също и заради нескрито враждебното отношение на Ален. Наистина той не възрази, когато Рейна го помоли да им разреши да се поразходят само двамата, тя и Ален, понеже разбираше, че те имат още много теми за разговор. Но тревогата около внезапната поява на Ален не преставаше да го гложди…
Рейна и Ален излязоха пред къщата, хванати за ръце, увлечени в разговор, и поеха по пътеката към тундрата. Отначало говореха за изминалите години, за детството в далечната Лоара, за страданията на Рейна в царството на Волфгард на остров Ванахейм, за пребиваването й заедно с майка й в Исландия.
— Рагар ми каза, че майка ни е умряла скоро след като Волфгард се е преместил на остров Ванахейм.
— Да — Рейна кимна натъжено. — Искам да те заведа на гроба й: Но за нещастие тя е погребана на другия бряг на фиорда, в земите, които все още владее проклетият Волфгард. От години мечтая само за едно — как ще забия кинжала си в гърлото му, за да му отмъстя за всичкото зло, което причини на нашата майка.
— Може би трябва аз да се опитам да убия този кучи син, щом съм стигнал чак до тук — разгорещено предложи Ален. — Пък той може би няма да ме познае.
Тя го погледна тревожно.
— Моля те, нито ти, нито който и да е от твоите придружители не трябва да се намесвате в тази безкрайна поредица от битки, нападения и капани.
Брат й се намръщи, но кимна примирено.
— Да, може би имаш право, защото не искам враждата между двете племена на острова да ме накара да забравя за основната си цел — да те върна в Лоара заедно с прислужницата ти, Сибеал, и другите ти слуги. Но ако ми се отдаде сгоден случай да убия този негодяй, ще го направя, без да ми трепне окото.
— Нима и твоето сърце е изпълнено с омраза към Волфгард, братко?
— Нима ти не изпитваш същото към този убиец? — недоверчиво се усмихна Ален.
— Да, така е, но не искам целият ми живот да бъде заслепен от омразата.
Той презрително махна с ръка.
— Но ти си жена, при това очакваш дете. Затова навярно не изпитваш чак толкова дълбока омраза към Волфгард, колкото аз. Жените винаги са били много по-милостиви от мъжете. Може би трябва още сега да те кача на моя кораб и да те отведа в нашата Лоара, далеч от тези свирепи викинги.