Рейна прехапа устни.
— Не мога да тръгна с теб, Ален, защото след няколко месеца ще родя детето си. Пък и не искам да напускам съпруга си.
— Но той е викинг!
— Нима мразиш всички викинги?
— Да.
Рейна въздъхна, а сърцето й се сви от болка.
— И аз ги мразя — призна тя. — Но с Виктор всичко е съвсем различно. Той успя да превземе сърцето ми. Това, което е между нас, е нещо особено и различно. Той е най-странният мъж, който съм срещала.
— В какво отношение? — попита Ален и повдигна вежди.
Младата жена се усмихна и заговори с неочаквано ласкав тон за съпруга си.
— Моят съпруг е безкрайно смел воин, който е преминал под моста на дъгата във Валхала. Миналата пролет той загина в ожесточената битка срещу войската на Волфгард и се възнесе към Валхала. Там е живял втори живот и след това се е върнал тук, когато всички са го мислели за мъртъв.
— Ха! — Ален презрително махна с ръка. — Това са същите онези глупости, в които вярват всички езичници. Без съмнение Виктор използва митовете и легендите за задгробния живот, за да те омагьоса и използва за пъклените си цели.
— Не! Това не е вярно! — изкрещя Рейна. — Моят съпруг наистина загина в неравен двубой. А от Валхала той се е озовал в десетия свят, наричан със чудноватото име Футургард, и там е видял такива чудеса, каквито ти и аз не сме сънували. Трябва да чуеш разказите му… Освен това сега той е покръстен.
— А може ли един покръстен да сключи такава коварна сделка? Забрави ли облога между твоя съпруг и Волфгард?
— Ти нищо не разбираш…
Ален обаче не искаше да признае, че е сгрешил в преценката си.
— Какво има да се разбира тук, сестро? Нима Виктор Безстрашния не се е заклел, че ще те опитоми и ще те накара да му родиш син, а в замяна на това Волфгард ще прекрати нападенията си?
— Да, така е.
— И нали именно той те отвлече и ти живя като пленница в неговия дом?
— Да.
Ален гневно махна с ръка.
— Тогава как си се осмелила да се закълнеш във вярност пред мъжа, който оскърби твоята чест?
— Виктор никога не ме е оскърбявал — възрази му тя.
— Ха! Не виждам ли, че коремът ти е подут, защото е посял семето си в утробата ти. Бих казал, че е успял добре да се възползва от чувствата ти към него.
Рейна стисна зъби и сърдито процеди:
— Моят съпруг никога не ме е насилвал. Винаги се е отнасял с уважение към мен.
— Но те накара насила да се омъжиш за него, нали?
— Не. Аз сама предложих да стана негова жена, за да може Виктор да успокои своите воини, които искаха да убият Рагар и Харалд.
— Но не можеш да отречеш, че той все пак се е възползвал, при това доста ловко, от затрудненото положение, в което сте били изпаднали ти, Рагар и Харалд.
Рейна трябваше да събере всички сили, за да не избухне.
— Виктор ме обича и е убеден, че трябва да живеем заедно, че сме родени един за друг, че нашият съюз ще донесе мир за всички жители на остров Ванахейм…
— И твоето бъдещо дете ще се превърне в оръдие за спечелването на мира? А какво ще стане, ако този замисъл се осуети? Нима ще бъде отстранена заплахата, надвиснала на теб и над бъдещата ти рожба? От това, което ми разказа Рагар, разбрах, че Волфгард няма да ти прости.
— Да. Волфгард никога няма да ми прости, както и аз на него — гневно рече младата жена. — Той вече се опита на няколко пъти да ме убие.
— А ти все още копнееш да останеш тук, на този размирен остров, до твоя обожаван съпруг! Нима не разбираш, Рейна, че те грози смъртна опасност? — възкликна Ален и отново я хвана за ръката. — Ако наистина си загрижена за бъдещето на детето си, трябва да заминеш с мен още утре за Лоара. Само там ще бъдеш в безопасност, Рейна.
— Не, сега ти не говориш справедливо, Ален — възрази му тя.
— Аз искам само едно — сестра ми да бъде щастлива. Искам и детето ти да живее в мир и щастие. Какво несправедливо има в това?
За миг младата жена се намръщи, защото мислите й се объркаха. Какво би трябвало да направи, ако наистина иска да осигури добър живот за детето си? Нина има право да използва бъдещата си рожба като залог за мира на остров Ванахейм?
— Знаеш ли, май наистина си прав, когато твърдиш, че животът ми е постоянно изложен на опасност, защото никой не знае дали няма да ме настигне кинжала на някой от убийците на Волфгард… Но Виктор е убеден, че с раждането на нашето дете ще се прекрати войната във Ванахейм…
— Тогава твоят съпруг е истински глупак. Може би той си мечтае да постигне мир за целия остров, но на каква цена? За теб ще бъде ужасно изпитание, защото рискуваш своя живот и живота на детето си. А Волфгард… Нима не разбираш, че викингите и мирът са нещо несъвместимо като огън и лед. Нима не разбираш, че в Лоара ще бъдеш много по-щастлива, ще живееш в замъка на нашите родители и никой няма да застрашава живота на детето ти? Ще живееш в разкош, ще се наслаждаваш на живота, ще забравиш за този мрачен и негостоприемен северен остров. Ще пием вино на голямата слънчева тераса пред замъка, ще се разхождаме сред лозята… И което е най-важното, Рейна, отново ще се съберат всички членове на нашия род.