Рейна усети как гърлото й се стегна при тази съблазнителна мисъл. Брат й я изкушаваше прекалено силно, за да може да остане спокойна. Коя жена не би предпочела спокойния и уреден живот в Лоара пред непресекващите вълнения и битки, с които суровите викинги запълваха дните си.
— А другият ми брат, Рагар, щастлив ли е сега там, в Лоара? — плахо попита тя.
Ален се усмихна, защото си помисли, че е успял да я спечели на своя страна.
— Щастлив е. Той и жена му очакват първото си дете през зимата.
— Много се радвам за него — въздъхна Рейна. — Но, не, Ален, не мога да напусна съпруга си.
— Тогава да вземем Виктор с нас — предложи Ален със зле прикрито раздразнение.
Младата жена се замисли и закърши пръсти от вълнение. В следващия миг тя се обърна към брат си и го изгледа предизвикателно.
— Ако успея да го убедя да тръгне с нас, Ален, ще ми обещаеш ли, че ще го приемеш като един от нас, като член на нашия род? Защото Виктор наистина е прекрасен човек.
— Е, поне ще се опитам. Но само заради теб — колебливо отвърна Ален.
Братът и сестрата продължиха да се разхождат мълчаливо. Никой не наруши тишината. Рейна беше потънала в мисли за неясното си бъдеще. Искаше да се върне в родния си край, но много я безпокоеше неприкритата злоба, с която Ален се отнасяше към нейния обичан съпруг. Постепенно младата жена осъзна, че за нея брат й олицетворява доскорошното й поведение, когато тя самата реагираше по този начин. Нежеланието на Ален да прости на всички викинги заради миналите страдания разкри ваше пред собствените й очи колко много се е променила тя, след като любовта към Виктор бе изпълнила сърцето й с нежност и доброта, без да оставя място за омразата и мъстта.
Ала все пак Ален беше прав за много неща. Защо да стои с детето си тук, сред този суров и размирен остров, заобиколена от безброй опасности и свирепи викинги, когато може да живее мирно в родната Лоара, при това с всички нейни близки? А ако успее да вземе и Виктор със себе си?
Налагаше се да поговори сериозно с мъжа си.
Вечерта Виктор влезе в спалнята и видя жена си, седнала на леглото. С настъпването на по-топлите пролетни нощи на нея все по-често започна да й прилошава и затова не позволяваха на вълците да остават през нощта при тях в спалнята, макар че Тор, Хати и Гери всяка сутрин се втурваха да приветстват любилата си господарка с радостно ръмжене.
Младата жена притисна корема си с ръка и загриженият съпруг веднага се обезпокои.
— Да не би бебето да е започнало да рита в корема ти?
— Откъде разбра? — усмихна му се тя.
— По израза на лицето ти. Отначало смръщи вежди, като че ли те прониза остра болка. А после погледна с изненада към корема си и го притисна с ръка.
— Май вече нищо не мога да скрия от теб.
— Струва ми се, че няма защо да криеш такава радостна новина.
Тя се облегна на възглавницата и се засмя.
— Ела да усетиш как рита нашият син. Вече се усеща много силно.
— О, така ли?
Виктор се приближи до леглото, легна до нея, постави ръка на корема й и усети как вътре нещо мърдаше. На лицето му се появи горда усмивка.
— Обзалагам се, че ще бъде много буйно дете. Не ти ли пречи да спиш?
— Не. — Тя сбърчи нос. — Ала бих искала ти да ми пречиш да спя.
Той я целуна по нацупените устни.
— Рейна, вече ти обясних. Остава много малко до раждането. Не можем да рискуваме да нараним бебето или да се замърси с микроби родилния канал.
Очите й се разшириха.
— Какво е това „микроби“?
— Просто ми повярвай, скъпа — усмихна се той. — Това са едни малки дяволчета, които трябва да избягваме. Разбра ли?
Младата жена въздъхна дълбоко и се сгуши до него. Виктор я погали по гърба.
— Днешният ден бе много вълнуващ за теб, нали? Срещна се с брат си Ален, след като толкова много години го мислеше за мъртъв.
— Да — развълнувано отвърна тя. — Това наистина е чудо. Появата му за мен беше истинска изненада и едно от най-приятните събития в моя живот.
— Успяхте ли да си поговорите за всичко? Дори и на вечерята продължихте да разговаряте.