— Но тогава излиза, че влизаш в съюз с друг викинг.
— Само защото искам да помогна на сестра си да се махне от този забравен от бога остров и да й попреча да погуби живота си с този варварин, когото е взела за съпруг. — Той надменно изгледа Волфгард. — Не ти дължа уважение, нещо повече, ти си отговорен за смъртта на моята майка.
— А, най-после издаде злобата си — промърмори викингът. — Обичам да знам какво мисли врагът. Ала все още не мога да те разбера. Ти ме мразиш. Защо искаш да се съюзиш с мен?
— Защото съм готов да се съюзя и с дявола, ако това ми помогне да отведа Рейна от Ванахейм! — извика Ален.
— И защо аз трябва да ти помагам, след като презирам сестра ти толкова, колкото ти мразиш мен?
— Защото, ако убедя сестра си да напусне съпруга си, преди да се е родило детето, няма да има причина да прекратяваш враждата и ще можеш да се биеш с Виктор и да го унищожиш.
Волфгард замислено се почеса по брадата.
— Така е. Какво искаш от мен?
— Искам да ми обещаеш, че няма да нападаш сестра ми или мен, докато сме тук. Искам честната ти дума, че няма да ни преследваш, когато се върнем в Лоара, нито нас, нито Рагар.
— Ба! Нима искаш да се откажа от сина си?
— Ако той пожелае, ще може да се върне при теб.
— А ти ще позволиш ли?
— Да. Когато се върнем в Лоара, ще предам думите ти на Рагар. Ако той реши да се върне във Ванахейм, аз няма да го спирам.
— Но ти искаш от мен да оставя онази предателка, заварената ми дъщеря, да се измъкне безнаказано, нали така? Защо да съм длъжен да го правя?
— Защото тогава ще можеш да се отървеш веднъж завинаги от нея. А тя е като трън в очите ти, нали? Детето на Рейна ще се роди далеч от Ванахейм и ти няма защо да се съобразяваш със сделката, която си сключил с Виктор. А и освен това — Ален замълча, сви рамене и продължи с жесток и студен тон, — ще можещ да убиеш този мръсник, който пося семето си в сестра ми.
Волфгард го погледна с любопитство.
— Струва ми се, че ще изпиташ истинска радост, ако Виктор Безстрашния умре.
— Да — дрезгаво отвърна Ален. — Ще изпитам велика радост.
— Тогава мисля, че можем да се разберем — ухили се викингът.
Ален вдигна ръка.
— Само ако ми обещаеш, че няма да преследваш сестра ми.
Вождът мрачно кимна.
— Добре. Махни тази жена, преди да се е родило зверчето на Виктор, и аз ти обещавам, че няма да я преследвам и няма да я накарам да плати за предателството си.
Двамата мъже продължиха да обсъждат условията на тази дяволска сделка. Волфгард реши, че Ален е твърдоглав като сестра си, но за разлика от нея е голям глупак. Нима този тъпанар наистина вярваше, че ще им позволи да се измъкнат безнаказано от Ванахейм? Не, щеше да изчака и да разбере плановете на момчето, а после а подходящия момент ще ги унищожи и двамата.
Викингът си каза, че още на времето е трябвало да убие и двете деца на Бланш. Веднъж беше пропуснал тази възможност, но сега можеше да поправи грешката си и този път Рейна и брат й нямаше да му се изплъзнат.
Същия ден по-късно Ален се разхождаше из селото на Виктор, търсейки сестра си. Видя я в края на лагера, седнала на един голям камък. Тя галеше вълците на съпруга си, които се бяха излегнали в краката й. Тундрата вече се пробуждаше от зимния си сън и тук-там се виждаха едва поникнали диви цветя. Рейна изглеждаше много хубава с дългата синя рокля, но издаденият й корем му напомни за коварството на Виктор и за решението му час по-скоро да отведе сестра си от този проклет остров.
Щеше да се опита да обикне детето на Рейна, както бе обикнал и природения си брат Рагар, ала не дължеше вярност на нейния съпруг. Въпреки уверенията на сестра си, за него съпругът й бе жесток варварин и предател, който жестоко бе подчинил Рейна на волята си, бе я накарал да зачене дете от него, за да я използва за собствените си цели.
Рейна видя брат си, усмихна му се и му направи място да седне до нея.
— Ела и седни до мен, братко. Къде си бил? Търсих те преди малко и се разтревожих, като не те намерих.
Ален се настани до нея и се усмихна.
— Отидох да посетя гроба на нашата майка.
Младата жена ужасено извика.
— Ходил си в селото на Волфгард! Как си могъл да бъдеш толкова неразумен? Можело е да бъдеш убит…
Той докосна ръката й, за да я успокои.
— Както виждаш, съм жив и здрав, сестро.
— Но защо си постъпил толкова глупаво?
— Наистина исках да видя гроба на майка ни. А освен това исках да се срещна с мъжа, който ме остави на произвола на съдбата преди толкова много години.
— Защо? — прошепна Рейна.