— За да му докажа, че съм жив и че пъкленото му дело не се е увенчало с успех — гордо отвърна момъкът.
— И успя ли да се срещнеш с Волфгард?
— Да. Той наистина не се различава от животните.
Младата жена стисна ръката му.
— Но как успя да се измъкнеш жив оттам?
— Предадох му съобщение от Рагар и той ме пусна да си тръгна от селото му.
Рейна кимна.
— Да, постъпил си разумно. — После го погледна с любопитство. — Беше ли изненадан Волфгард, когато разбра, че си останал жив?
— Да. — Брат й стисна зъби. — Искаше ми се да го убия, но трябваше да се въздържа.
— Знам, братко — съчувствено прошепна тя. — Знам какво чувстваш и колко си наранен. Ала мисля, че е време да забравим миналото и да се опитаме да бъдем щастливи.
Ален я погледна умолително.
— Не разбираш ли, че няма да се успокоя, докато нашето семейство не се събере отново? Волфгард ме лиши не само от майка ми, но отвлече и теб. — Хвана ръката й и се усмихна. — Искам да се върнеш с мен у дома.
Лицето на Рейна се помрачи.
— Знам. Аз също бих искала да дойда с теб в Лоара. Но сега нещата се усложниха. Аз имам съпруг и скоро ще родя нашето дете. Трябва да мисля и за двамата.
— Да. Най-голямата ми грижа сте ти и детето и именно заради това исках да разговарям днес с Волфгард.
— Какво искаш да кажеш?
— Волфгард и аз си поговорихме откровено. Не съм сигурен, че разбираш в каква опасност се намираш сега, след като си го предала и чакаш детето на неговия враг, Виктор Безстрашния.
— Продължавай — рече тя и се намръщи.
— Волфгард те смята за неблагодарница и предателка. Той те мрази, Рейна, и не мисли да спази честната си дума, която е дал на Виктор.
Рейна пребледня.
— Точно от това се страхувах.
— Сега, когато ще се роди детето на Виктор, той е решен повече от всякога да убие теб, детето и омразния си враг.
Младата жена скочи от камъка.
— О, очаквах това! Той няма намерение да спази споразумението, нали?
— Не. Никога не е мислил да го прави.
— Но моят съпруг е убеден, че Волфгард ще спази даденото обещание и когато нашето дете се роди, тук ще цари мир.
— Твоят съпруг е глупак, който не мисли за теб и детето.
Рейна закрачи възбудено.
— Ще се опитам да убедя Виктор, че греши, като вярва на Волфгард. Ще се опитам да го накарам да се махнем от Ванахейм.
Брат й въздъхна.
— Опитай се, ако искаш, ала побързай. Утре трябва да напуснем острова.
— Толкова скоро?
Ален се изправи и я хвана за раменете.
— Рейна, аз сключих споразумение с Волфгард…
— Какво? — Тя рязко се изскубна от ръцете му. — Ти си ни предал?
— Не. Просто исках да спася твоя живот и живота на детето ти.
— Какво е това споразумение?
— Волфгард ми обеща, че ако заминеш от Ванахейм, преди детето да се роди, той няма да ни преследва — младият мъж се извърна и се закашля — и ще живее в мир с твоя съпруг.
Думите му я изненадаха и тя недоверчиво се засмя.
— Ба! Този мъж излъга Виктор, защо трябва да му вярваме сега?
Брат й се намръщи.
— Може би не знаеш, но предателството ти е унижило много Волфгард в очите на хората му.
Рейна замислено прехапа устни.
— Този мъж те презира и те мрази, Рейна. Както знаеш, някои от хората му го напуснаха и се присъединиха към Виктор. Затова той те ненавижда дори повече от Виктор и желае твоята и смъртта на детето ти. Ако напуснеш острова, ще може завинаги да се отърве от теб и да запази уважението на воините си, въпреки че ще трябва да живее в мир със съпруга ти.
— Ще трябва внимателно да помисля за това, което ми каза.
— Мисли бързо, сестро. — Той замълча за миг и после продължи: — Трябва да ти кажа, че Волфгард ми се закле, че ако останеш тук и родиш детето на Виктор, той няма да се успокои, докато не те види мъртва.
Младата жена уплашено сложи ръка на корема си.
— О, какво да правя? Какво да правя?
— Ако цениш живота на детето си, трябва още утре да заминеш заедно с мен за Лоара.
Ален се отдалечи, а младата жена остана сама. Душата й бе изпълнена със смут и страх. През целия си живот бе мечтала да се върне в Лоара. Сега и Рагар беше там, а Ален бе тук и искаше да я отведе в родината.
Единственото препятствие бе Виктор. Ала той искаше да останат във Ванахейм и бе убеден, че тяхното място е тук, на този остров. Защо не можеше да разбере, че е в плен на една глупава мечта? И защо рискуваше живота на съпругата и детето си?
Рейна решително изправи глава. Трябваше да се опита да убеди Виктор да напуснат Ванахейм. Това беше единствения начин. Ала преди това трябваше да поговори с Волфгард и да разбере дали може да му вярва. Нима наистина целият му гняв сега е насочен към нея? И дали ще пощади Виктор, ако тя си замине? И наистина ли е решил да избие всички — нея, съпруга й и дори малкото невинно дете, което носеше под сърцето си?