Дали наистина Ален й каза цялата истина? Тя обичаше брат си, но понякога държанието му — особено враждебното му отношение към съпруга й — я караше да се замисли и да не му вярва напълно.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
По пътя към селото Рейна срещна кръвния брат на съпруга си, Свейн.
— Добър ден, господарке — поздрави я той. — Добре ли се разходи?
Младата жена му се усмихна. Тя харесваше и уважаваше Свейн и през последните месеци двамата се бяха сприятелили. През студените зимни следобеди, когато Виктор беше зает, те често играеха шах и разговаряха.
— Да, денят е чудесен.
Викингът тръгна с нея.
— А и срещата с брат ти, когото толкова години смяташе за мъртъв, е истинско чудо, нали, господарке? Макар че той, изглежда, презира нашия вожд.
Рейна се намръщи.
— Значи и ти си го забелязал?
— То се вижда съвсем ясно.
Тя замълча и внезапно го хвана за ръката.
— Свейн, искам да те помоля за една голяма услуга.
Младият мъж дълбоко се поклони.
— Винаги съм на твоите услуги, господарке.
Рейна пое дълбоко въздух и бързо заговори:
— Искам да ми помогнеш тази вечер да отидем до селото на Волфгард. Трябва да се срещна с него.
Свейн пребледня и отстъпи назад.
— Да не би да си полудяла, господарке? Ако отидеш там, ще означава, че обричаш на смърт себе си и детето.
Тя поклати глава.
— Не се страхувам и знам как да проникнем незабелязано в селото.
— Но защо искаш да го направиш?
— Защото искам да разбера какво е замислил вторият ми баща — решително отвърна тя и стисна устни.
— Моля те, обясни ми, защото нищо не разбирам.
— Моят брат Ален се е срещнал с Волфгард. Той ми каза, че вторият ми баща няма намерение да удържи на думата, която даде на съпруга ми, и ако родя детето си тук, във Ванахейм, той смята да ни избие.
Викингът я погледна. В очите му се четеше съмнение, примесено с ужас.
— Това е ужасно, господарке. Но нали Виктор вярва, че вашето дете ще донесе мира във Ванахейм?
— Да, ала аз имам чувството, че не трябва да се вярва на обещанието на Волфгард. Ето защо трябва да се срещна с него и да разбера каква е истината.
Свейн решително поклати глава.
— Господарке, не мога да дойда с теб. Това е твърде рисковано и за теб, и за детето. А ако нашият вожд разбере какво сме намислили… Не се съмнявам, че крал Виктор ще ми се разгневи жестоко, защото съм изложил живота ти на опасност.
Младата жена сграбчи ръката му и умолително го погледна.
— Свейн, мил ли ти е животът на твоя кръвен брат и твой крал?
— Разбира се, господарке.
— Тогава трябва да ми помогнеш. И не трябва да казваме на Виктор. — Тя замълча за миг, после вдигна гордо глава. — Ако не искаш да дойдеш с мен, аз ще отида сама.
Свейн тихо изруга.
— Господарке, мога да кажа на нашия вожд какво си намислила — предупреди я той. — И той може да те затвори в къщата, за да е сигурен за твоята безопасност.
— Кажи му, щом като не те е грижа за живота му! — гневно извика Рейна.
Викингът се замисли и после примирено въздъхна.
— Нищо ли не може да те разубеди?
— Не. Става въпрос за живота на моя съпруг и на моето дете.
Свейн мрачно кимна.
— Ще направя каквото искаш, господарке. Ала не можем да отидем сами. Има неколцина от воините, например Отар и брат му Тир, на които вярвам и които няма да ни издадат. Ще ги помолим да дойдат с нас.
— Много добре. Преди полунощ ще пресечем фиорда.
— Ето, че отново се срещаме, старче.
Волфгард се събуди и с ужас видя заварената си дъщеря, надвесена над него, с кинжал в ръка, който бе опрян до гърлото му.
— Ти! — извика той и понечи да се изправи, но кинжалът одраска леко шията му. Погледът му зашари из стаята. Видя зад Рейна трима воини, които се бяха изправили до вратата с извадени мечове. Разбра, че не може да избяга и грубо се обърна към Рейна: — Какво търсиш тук?
— Дойдох да разбера какво си замислил, старче.
— И ти разговаряш неуважително с мен, както и твоя брат с шестте пръста — озъби се Волфгард.
Тя се усмихна.
— Ален ми разказа за посещението си при теб и за споразумението, което сте сключили.
— Трябваше да го убия, както трябва да убия и теб, защото ме предаде — изсъска викингът.
Младата жена се ухили.
— Говориш доста дръзко за мъж, до чието гърло е опрян кинжал.
Волфгард я изгледа с презрение.
— Ти не си толкова силна, откакто моят враг пося семето си в теб. И ако беше сама, щях да пробода предателското ти сърце.