Рейна бе шокирана от дълбочината на омразата му и злобния блясък в очите му.
— Значи Ален ми е казал истината. Ти смяташ, че аз съм виновна, защото мислиш, че Виктор те е унижил и си изгубил уважението на хората си, така ли?
— Да, ти се оказа една слаба жена, позволи му да сломи волята ти, накара те да се подчиниш на желанията му и разтвори краката си пред него, както би направила само една долна проститутка от Хедеби!
При тези обидни думи младата жена се задъха от гняв, а Свейн пристъпи напред и насочи меча си към Волфгард.
— Ако държиш на живота си, старче, внимавай как разговаряш с нашата господарка!
— Ба! — изсмя се презрително викингът и се обърна към Рейна. — Хайде, убий ме, ако имаш смелостта за това!
— Имам смелост, старче, но първо ще ти дам възможност да спасиш живота си. Искам да разбера дали смяташ да удържиш обещанието, което си дал на брат ми. Ако аз напусна Ванахейм, преди да се роди детето, ти ще се съгласиш ли да живееш с моя съпруг в мир?
Волфгард се поколеба.
— Отговаряй, старче, или ще умреш!
— Да — неохотно отвърна той. — Ако напуснеш Ванахейм, позорното петно, което ти ми лепна, ще се изчисти и аз ще спра войната с твоя съпруг. Но ако останеш и родиш зверчето на Виктор, няма да се успокоя, докато не избия всички ви!
Тя притисна по-силно кинжала до гърлото му.
— Истината ли казваш?
— Да.
— Закълни се в Один!
— Кълна се.
— Добре. Научих каквото исках. — Кинжалът блесна в ръката й и на устните й заигра зловеща усмивка. — А сега ще ти прережа гърлото, старче, за да не можеш да причиниш зло на семейството ми.
Рейна с удоволствие видя ужаса в сивите очи на викинга. Но преди да забие кинжала в гърлото му, Свейн я хвана за китката.
— Не прави това, господарке.
Рейна го изгледа свирепо.
— Ще убия този кучи син и той никога повече няма да ни заплашва!
— Не, няма да го направиш — повтори Свейн. — Ти каза, че ще му подариш живота, ако ти каже истината и не можеш да нарушиш думата си.
— Не ми говори за спазване на дадена дума, когато си имаме работа с този кучи син! Той няма никаква чест!
Това не е извинение за нас. Не трябва да се държим като зверове — упорито възрази Свейн. — Поне едно нещо научих от нашия вожд — не трябва да убиваме беззащитен човек.
— Волфгард не е беззащитен! Той е подъл като чакал!
— Все пак ще го пуснеш, господарке — настоя Свейн. Двамата се гледаха настръхнали един срещу друг, а Волфгард ги наблюдаваше с широко отворени очи. Накрая Свейн отдръпна ръката на Рейна от гърлото на Волфгард и издърпа кинжала от пръстите й. Волфгард се отпусна с облекчение в леглото, но в следващия миг замръзна от ужас, защото видя как Свейн надвеси сабята си над главата му. Ала викингът само го удари с плоската страна на оръжието си, противникът му изохка и се отпусна в безсъзнание на леглото.
Рейна се обърна към кръвния брат на Виктор.
— Остави ме да го убия!
— Не!
Свейн я хвана здраво за ръката и я избута от стаята.
Когато се върнаха в селото на Виктор, Рейна и Свейн се разделиха с Отар и Тир, а Свейн тръгна с нея, за да я изпрати до къщата. Те яздеха по пътеката, когато внезапно пред тях се появи Виктор. Конете изцвилиха уплашено и зариха копита в земята. Рейна и Свейн побързаха да дръпнат юздите и да успокоят животните.
Виктор гледаше невярващо ту единия, ту другия.
— Рейна! Къде беше? Събудих се, видях, че те няма и тръгнах да те търся. Никъде не можах да те открия.
— Бях малко неспокойна и реших да отида да пояздя, съпруже. Тъй като ти спеше и не исках да те будя, отидох сама до конюшнята. — Тя кимна към Свейн. — Там срещнах твоя кръвен брат и той ми предложи да ме придружи.
Виктор продължаваше да ги гледа озадачено.
— И вие двамата сте отишли да яздите посред нощ, когато Волфгард може да ни нападне всеки момент? Да не би да сте полудели?
— Нямаше никаква опасност — възрази Рейна.
— Нямало никаква опасност? — избухна Виктор. — Ти, милейди, нямаш никаква работа навън посред нощ, и то на кон! Нима не знаеш, че бебето може да се роди всеки момент?
— Ние яздихме бавно — опита се да го успокои Рейна.
— Това няма никакво значение. — Виктор гневно изгледа Свейн. — А колкото до теб, кръвни братко, ще поговорим утре защо не си проявил здрав разум и си позволил на жена ми да язди посред нощ.
— Да, вожде — покорно отвърна Свейн. — Съжалявам, че сме те уплашили. Но аз исках само да защитя господарката.
В отговор Виктор само изръмжа. Той се приближи, внимателно помогна на съпругата си да слезе от коня и я взе на ръце.
— Заведи коня на господарката в конюшнята — заповяда той на Свейн. — Аз ще се погрижа за жена си.