Той вече чуваше зад гърба си задъханото им дишане. В този миг единият от зверовете го блъсна отзад, след това още един и още един… и той се намери върху замръзналата земя. Виктор вдигна ръце, за да предпази лицето си от ужасните им зъби и острите им нокти. Помисли си, че в следващия миг ще бъде разкъсан от тези дяволски изчадия. Тогава, сякаш някъде отдалече, чу тихо скимтене и почувства как един грапав език го близна по бузата и усети как единият от зверовете игриво захапа един от пръстите му.
Воините приближиха, наобиколиха го и гръмогласно започнаха да се смеят.
— Какво става тук? — попита Виктор и се изправи, но отново бе съборен на земята и палавите зверове скочиха към него и заровиха муцуни в лицето му.
— Вожде! Нима не познаваш своите любимци? — попита един от мъжете.
— Любимци? — Виктор беше напълно объркан. Най-после успя да седне и хвана с ръце животните. — Това са моите любимци?
— Да, вожде. Те дойдоха, за да си поиграят с теб.
— Да си поиграят с мен?
Неколцина от мъжете отново се засмяха, а Орм започна да обяснява:
— В действителност ти много обичаш да си играеш с тях. Ходиш заедно с тях на лов и обикаляте из цялата тундра.
Виктор се намръщи и подозрително изгледа вълците. Те се бяха укротили и го гледаха предано, с изплезени езици. Това наистина бяха великолепни създания — охранени, със сребриста козина, пухкави опашки и светли очи. Животните въртяха опашки и ближеха ръцете му. Подчинявайки се на вътрешния си импулс, младият мъж ги прегърна, а те още по-усърдно заблизаха ръцете му и радостно заръмжаха. За пръв път, откакто се беше озовал в този странен свят, той се почувства истински щастлив.
— Как се казват? — обърна се той към мъжете.
— Твоята любимка се казва Хати — отвърна Орм.
— Другите са мъжки и се наричат Тор и Гери — добави друг. — Единият е кръстен на бога на тундрата, а другият на любимия вълк на бог Один.
Виктор се усмихна, изправи се и погали животните.
— Много добре. А сега, мисля, че е време да тръгваме.
Групата, следвана от вълците, отново пое своя път през тундрата. Не след дълго приближиха до голяма къща, чиито покрив и стени бяха направени от дебели пластове торф. От една дупка в центъра на покрива излизаше дим. Наоколо се виждаха няколко по-малки къщи, изградени по същия начин, а в далечината се забелязваха очертанията на малко село.
— Това ли е моят дом? — попита Виктор и посочи към голямата къща.
— Да, вожде.
Повечето от воините останаха навън, но петима от тях и трите вълка последваха Виктор в къщата. Когато влязоха през грубо издяланата врата, младият мъж се задави от острия дим и силната миризма на животински кожи, сено и прах. Преддверието се осветяваше от една лампа, вероятно пълна с китова мас, предположи Виктор.
Очите му се насълзиха и той премигна.
— Господи, имам чувството, че тук гори цяла камара боклуци. Никога ли не сте чували, че трябва да се проветрява?
— Не, вожде — отговориха и петимата едновременно.
Виктор разтри очите си.
— Нима не знаете колко е вредно да се диша целия този дим?
Мъжете озадачено се спогледаха. Внезапно той, се почувства силно отпаднал, а главата го заболя още по-силно.
— Всъщност няма значение. Утре ще разговаряме за това.
— Не желаеш ли да свикаш военния съвет тази вечер, вожде? — попита един от бойците.
— Какво е това? — учуди се Виктор.
— Винаги, когато Волфгард ни напада, ти обсъждаш със съвета резултата от битката и заедно решавате как да се подготвим за следващата битка.
— О, това ли било. Предполагам, че вие сте членовете на този съвет, така ли е? Петимата кимнаха.
— Ние сме твоята свита, вожде — обясни един от мъжете.
Виктор се опита да се усмихне.
— Съжалявам, но изглежда, че съм забравил всичко, след като се върнах от смъртта. Бих искал да ви помоля да ми кажете как се казвате.
— Ние разбираме — рече Орм. — Аз съм Орм Смелия, а останалите сами ще ти се представят.
— Аз съм Свейн Прозорливия и съм твой кръвен брат — каза високият красив момък с весели сини очи и малка остра брадичка.
— Аз съм Роло Силния — пристъпи напред мускулест мъж с лешникови очи.
— Аз съм Отар Добрия — каза един строен мъж с честно лице.
— Аз съм Кнут Сръчния — рече висок рус мъж с голяма брада. Едното му око беше закрито с тъмна превръзка.
Виктор стисна ръцете на всеки един от мъжете, които го изгледаха смутено.