Очите й се напълниха със сълзи, младата жена се наведе и нежно го целуна за последен път. Когато устните й докоснаха неговите, той се размърда и се усмихна в съня си. Усмивката му я накара да спре в нерешителност. Но в този миг бебето помръдна в утробата й, сякаш да й напомни за дълга й. Трябваше да тръгне, докато все още имаше сили да го стори. Взе торбата и излезе от стаята. Ален вече се бе облякъл и прибираше нещата си.
— Добро утро, сестро — весело поздрави той. — Готова ли си да отплаваш за дома?
„Но моят дом е тук“ — помисли си Рейна и отново почувства вина.
— Не мога да бъда истински радостна днес — тъжно рече младата жена. — Разбира се, аз искам да живея с теб и Рагар в Лоара. Ала мисълта да напусна съпруга си ми причинява голямо страдание. Само страхът за живота на детето ми ме накара да предприема тази стъпка.
— Разбирам те — съгласи се Ален. — Но все пак ти знаеш, че е необходимо да напуснеш Ванахейм. Тук детето ти е застрашено от голяма опасност. — Брат й докосна ръката й и се усмихна. — А сега да побързаме. Моите хора ще ни чакат в конюшнята.
Взеха една малка лампа и излязоха от къщата. Навън бе студено, но те се движеха бавно, тъй като наедрелият корем на Рейна й пречеше да се движи бързо. В конюшнята ги посрещна миризма на животни и оборска тор. Няколко от конете неспокойно изпръхтяха, когато Ален отвори вратата. Конят със светложълт косъм повдигна глава и изцвили.
Рейна видя, че Ален взе едно седло и се насочи към животното.
— Това е конят на съпруга ми — намръщено рече тя.
Брат й не обърна внимание на думите й и започна да нагласява седлото, но Слейпнир започна да удря с копито в земята.
— Няма никакво значение. Ще оставя коня на брега, преди да отплуваме от Ванахейм.
Младата жена пристъпи към него и хвана ръката му.
— Не. Вземи друг кон.
Ален се обърна и изненадано я погледна.
— Какво значение има, нали заминаваме?
— За мен има значение. Достатъчно лошо е, че напускам съпруга си. Не искам той да мисли, че сме откраднали и коня му.
Младият мъж мислено изруга.
— Аз казах на хората си да вземат храна от запасите на съпруга ти. И това ли не е трябвало да правим?
— Не. Храната е необходима. Но ти няма да вземеш коня на съпруга ми.
Ален погледна сърдито сестра си, но взе седлото от гърба на Слейпнир и оседла друг кон. Рейна се отправи към преградата, зад която беше нейното малко черно пони. Тя потупа животното и в този миг усети, че зад гърба й има някой. Извърна се и видя един мъж, който бе насочил нож към нея.
— Какво си мислите, че правите, господарке? — подигравателно попита мъжът.
— Невин, какво правиш тук? — смутено запита тя. Ала когато видя жестоката му усмивка, изпищя: — Ален! — и посегна към кинжала си…
Ала робът хвана ръката й, преди тя да успее да извади оръжието. Бързо я притисна към себе си и допря кинжала до гърлото й. Рейна се изплаши за бебето и не смееше да помръдне.
— Рейна, какво става? — чу се тревожният глас на Ален.
Тя чу, че брат й приближава и помръдна, но Невин изсъска:
— Не мърдай!
В този миг Ален приближи към тях и ужасено възкликна:
— Как се осмеляваш да заплашваш господарката си, жалък робе! Пусни сестра ми веднага!
— Значи ти й помагаш да избяга от Ванахейм? — подигравателно запита мъжът.
— Да.
— Не, това няма да стане! — извика Невин и черните му очи злобно светнаха. — Твоята сестра унижи втория си баща.
— А теб какво те засяга това? — сопна се Ален. Робът презрително се засмя.
— Няма да я оставя да се измъкне и ще я убия заради Волфгард.
В този миг Рейна разбра и лицето й се изкриви от ужас.
— Значи ти си предателят!
— Да.
— Но защо?
— А защо трябва да служа на тези, които ме поробиха? — рязко запита той. — Твоят баща ме уважава и заплаща със сребро моята вярност. — Невин презрително изгледа Рейна. — Ще ми даде истинско съкровище, ако те убия. А освен това обеща, че ще ме освободи, след като победи Виктор.
— Да те освободи? — присмя се Рейна. — Голям глупак си, ако вярваш на тази лъжа.
Чертите на мъжа се изкривиха от гняв и той притисна по-силно ножа до гърлото на жертвата си.
— Ще накарам твоя дяволски език да замлъкне завинаги! Предателка!
Младата жена видя зловещия блясък в очите му и я обзе паника.
— Моля те, не наранявай детето ми…
— Да не би да говориш за зверчето, което, ако се роди, ще донесе само унижения на твоя втори баща?
— Пусни сестра ми, робе! — заповяда Ален.