— Не.
— Ако я нараниш, ще те убия. И, кълна се, ще умреш много бавно.
Невин се поколеба за миг и ръката му потрепера. Тогава внезапно вратата на конюшнята се отвори, Рейна чу приближаващи стъпки и с благодарност си помисли, че това сигурно са хората на брат й. Шумът отвлече за миг вниманието на коняря и младата жена светкавично го сграбчи за китката и отблъсна ножа от гърлото си.
Невин извика, ала Ален бързо се хвърли към него и изби ножа от ръката му. Рейна се отдръпна и се опря на стената. Прилоша й и тъпа болка прободе гърба й. Тя се уплаши, че преживяното може да е наранило бебето й.
Жил и Бард захвърлиха торбите с храна и се спуснаха да помогнат на Ален.
— Хванете го! — извика Ален.
Мъжете сграбчиха Невин, а Ален пристъпи към него с вдигнат нож.
— Май вече не си толкова самоуверен, а, робе?
Очите на Невин се разшириха от ужас, но той не отговори.
Ален вдигна ножа. На устните му играеше жестока усмивка.
— Това е загдето се осмели да заплашваш сестра ми!
Рейна разбра какво е намислил брат й и извика:
— Ален, недей!
Ала вече беше твърде късно — ножът се заби в корема на мъжа. Брат й бавно го извади и до слуха й достигна агонизиращия вик на нещастника. Тя наблюдаваше с пребледняло лице как се сгърчи и се строполи на земята.
— Той ще умре бавно — рече Ален и устните му се изкривиха от садистична усмивка. — Така му се пада.
Младата жена се олюля, почувства, че ще повърне и се хвана за ръката на брат си.
— Защо го уби? Той вече не беше заплаха за нас. Можеше просто да го вържеш…
— Той е предател и искаше да те убие — гневно отвърна Ален. — Станала си прекалено мека, сестро. Не искам повече да говорим за това. Трябва да тръгваме.
Отново й прилоша от болезнените стенания на мъжа и си помисли дали да не помоли брат си да сложи край на мъките му, но знаеше, че той няма да я послуша.
Когато малко по-късно вече яздеха към брега, Рейна се замисли за случилото се. Ален се държа като жесток варварин и тя се запита дали наистина познава брат си.
Беше шокирана и от собствените си чувства. Страданията на мъжа й причиниха болка, а само преди година това нямаше да й направи впечатление. Младата жена разбра, че се е променила. Любовта на Виктор бе смекчила сърцето и душата й. Жестокостта и насилието я отвращаваха, така както винаги бяха отвращавали съпруга й.
Осъзна, че техният живот, мисли и желания са станали едно цяло. И сега, когато го напускаше, сякаш част от сърцето и душата й си отиваха завинаги.
Но нима можеше да остане тук и да живее в този жесток свят, сред хора, които не бяха като нея и съпруга й?
Придвижваха се бавно към брега, а болката в гърба й се усилваше. Внезапно Рейна видя на юг, в небето, необикновено червено сияние и сърцето й се сви от страх. Помисли си, че сънува. Слънцето още не бе изгряло и това не бе отблясък от неговите лъчи. Тя си помисли, че това е може би знак от небето, предупреждение, че не трябва да заминава, и отново се запита дали наистина постъпва разумно.
Когато пристигнаха на пристана и слязоха от конете, Рейна дръпна брат си настрана.
— Ален, вече не съм сигурна, че трябва да тръгна с теб…
— Да не би да искаш детето ти да умре? — прекъсна я гневно той, посочи към малкия кораб, привързан към пристана, и заповяда на хората си: — Качвайте веслата. Веднага ще отплуваме.
— Но погледни небето! — извика сестра му и посочи на юг. — Това червено сияние сигурно е предупреждение…
— Това е само отблясък от изгрева на слънцето — презрително отвърна младият мъж, хвана я за ръката и я поведе към кораба.
Нямаше друг избор, освен да се качи по мостчето. След като натовариха провизиите, хората на Ален прерязаха въжетата и корабът се насочи към фиорда. От рязкото разлюляване на кораба, причинено от движението на веслата, на Рейна отново й прилоша и й се зави свят. Изведнъж почувства желание да помоли брат си да я върне обратно на брега. Тогава погледна на север и съзря нова опасност — зловещите очертания на дълг кораб, осветени от тайнственото червено сияние. Корабът плуваше към брега, който те току-що бяха напуснали.
— Какво е това? — извика тя и сграбчи ръката на Ален.
Той презрително се усмихна.
— Навярно е Волфгард, който отива да убие проклетия ти съпруг.
— Какво? — ужасено прошепна тя. — Какво искаш да кажеш? Мислех, че си сключил споразумение с Волфгард и той няма да преследва съпруга ми…
— Наистина сключих споразумение с Волфгард, сестро, ала не ти казах за неговите условия.
Рейна се втренчи в брат си. Очите му излъчваха такава омраза, че тя потрепери. Изпита чувството, че го вижда за пръв път.