— Ален! Погледни! — извика Бард.
Корабът се разклати силно и братът и сестрата едва се удържаха да не паднат. Пред очите им се разкри гледка, която приличаше на нощен кошмар — морето пред тях кипеше! Докато хората гледаха, без да могат да повярват на очите си, се надигна огромна вълна, океанът сякаш се разтвори и пред тях изникна страхотна бездна… От зейналата пропаст изригнаха огромни потоци от гореща течност, пепел и камъни!
Ален се вкопчи в перилото на кораба и уплашено извика:
— Какво става?
Рейна се вцепени от ужас в първия миг когато чу рева на морето, който приличаше на вой от някакво страховито чудовище, и когато видя огромните облаци от пара, надигащи се от дъното на океана, въглени и големи отломъци от базалтови скали, излитащи високо в небето. След това разбра, че пред очите й се ражда нов вулканичен остров, така както преди много години природните стихии са създали острови като Исландия и Ванахейм…
— Вулканът изригна! — възкликна тя. — Сега нямаме друг избор, освен да се върнем обратно, ако не искаме да загинем във врящото море пред нас.
Този път Ален дори не се опита да протестира. Над кораба се посипа гореща пепел и Ален и останалите обърнаха кораба и започнаха бясно да гребат, за да се отдалечат от чудовищните вълни, които щяха да ги погълнат…
Битката сякаш нямаше край. Виктор размахваше меча си, за да си проправи път сред сражаващите се воини към пристана. Трябваше да стигне до кораба, за да спаси съпругата си. Успя да разчисти пътя пред себе си, но в този миг видя как на хоризонта високо в небето се издигна огнен стълб и бе обзет от ужас и панически страх. Земята отново се разтърси под краката му…
Чу се страхотен трясък, той се извърна и видя как по стръмния склон, надолу към брега, се търкаляха каменни блокове. Няколко воини извикаха от болка, когато върху тях се посипаха каменни отломъци. Тътенът от земните недра се усили. Въздухът се изпълни с гъста пара и пепел.
Господи, сякаш бе настъпил краят на света! Какво, за бога, ставаше? Нима Рейна плуваше право към пламъците на ада?
— Вулканът изригна! — изкрещя Орм зад гърба му.
Мъжът беше прав. В далечината огненият стълб нарастваше все повече, въздухът се изпълни с миризма на сяра и пепел. Червеното сияние озари брега. И тогава се случи нещо неочаквано. Воините спряха да се бият, някои от тях паднаха на колене и започнаха да се молят с лица, обърнати на юг.
Виктор се огледа, озадачен от прекратяването на боя.
— Какво става? — обърна се той към Свейн.
— Това изригване е знак от боговете — обясни Свейн. — Воините вярват, че битката е предизвикала гнева на боговете.
Сърцето на Виктор се изпълни с възторг. В този миг видя как корабът на Ален се приближава към брега и съзря Рейна, изправена до перилото. Искаше му се да извика от радост. Благодаря ти, господи! Съпругата и детето му бяха спасени!
Той се спусна към пристана. Волфгард понечи да се хвърли към него с изваден меч, но двама от неговите воини го спряха.
Младият мъж се озова на палубата, без да дочака спускането на подвижния мост.
— Рейна! — извика той и застина на място, когато видя пребледнялото й лице и мокрото петно върху роклята й.
— Съпруже мой! — изохка тя. — Раждането започва. Струва ми се, че детето скоро ще се роди.
Виктор я вдигна на ръце и тръгна по моста към брега. Когато той се насочи към пътеката, воините от двете племена се отдръпнаха. Хората му вървяха зад тях, за да ги предпазят от неприятелско нападение.
— Не, съпруже мой! — извика Рейна, преди да стигнат до средата на пътеката. — Бебето ще се роди сега!
Младият мъж тревожно се огледа, за да се увери, че няма опасност от падащи камъни, и внимателно я положи на земята. Към тях се спусна Сибеал. Воините на Виктор се подредиха в редица с лице към брега, за да не гледат към родилката.
Робинята коленичи до господарката си, повдигна роклята й и извика:
— Господарю, раждането вече е започнало! Обърни се настрани.
Виктор искаше да протестира, но съпругата му го хвана за ръката, погледна го в очите и прошепна:
— Не, моят съпруг ще гледа как ще се роди синът му.
Очите на Виктор се изпълниха със сълзи от доказателството за нейното доверие и любов. Следващите мигове бяха много мъчителни за него, докато слушаше виковете на Рейна и гледаше как тялото й се гърчи от болки, за да даде живот на тяхното дете. Най-после видя как една малка главичка се показа между бедрата й. Чу животинския вик на Рейна в мига на раждането и сякаш усети болката й, но едновременно с това сърцето му се изпълни с щастие.
След миг пищящото бебе се озова в ръцете на Сибеал.
С малките ножици, които висяха на кръста й, тя отряза пъпната връв и завърза края й. Почисти новороденото с ръкава на роклята си и го подаде на Виктор.