Сега не се замисляше въобще за странната си съдба и за предишния си живот в далечния двадесети век. С раждането на Ерик се бе осъществила и последната му мечта — да живеят той, Рейна и сина им, без да се страхуват от заплахите на Волфгард. Има ли нещо по-прекрасно от живота с любимата съпруга и красивия им син в атмосфера на хармония, любов и мир?
— Разкажи ми за бъдещата ни къща — обади се жена му. — На тази рисунка изглежда много особена и не мога да разбера какво искаш да построиш.
— Добре. Ето това тук ще бъде долният етаж — обясни й Виктор. — Навсякъде ще поставим големи прозорци, а всички стени ще бъдат облицовани с дърво. — За миг се намръщи, но веднага добави: — Хм, май ще трябва да отплаваме до Европа, за да купим стъкла. Навярно вече са изобретили стъклото. Както и да е, освен самата къща, ще имаме и много други грижи. Трябва да се набавят семена, инструменти и фиданки за градината, защото на този северен остров плодовете и зеленчуците винаги не достигат.
Тя кимна и се загледа в скицата.
— А къде е това, което стърчи по покривите… как го наричаше? Ах, да, комина. Къде ще го построиш?
— Точно това е една от най-важните особености на замисъла ми — усмихна се младият мъж. — Ще построим нашата къща върху онова възвишение. Вече съм проучил мястото и знам със сигурност, че ще изригне горещ гейзер, ако се изкопае по-дълбок изкоп за основите. Ще отопляваме къщата с горещата вода, която ще пусна да тече по тръби из цялата къща. Вече съм говорил с нашия ковач Ойрих. Така че, скъпа моя, ще живееш в първата къща на остров Ванахейм, която няма да има комин. И няма да опушваме цялата околност с черен дим.
— А как ще готвя без печка и комин? Той се намръщи.
— Хм, и за това съм помислил. Може би трябва да предвидя малка пристройка за кухнята.
— Нима ще трябва да мръзна през зимните нощи, докато ти нося подноса с вечерята?
— Не, мила, ще направим проход между двете сгради.
Тя го изгледа недоверчиво и Виктор се засмя.
— Е, може би трябва да построя една камина, може би в спалнята, но само за да се радваме на топлината на огъня. А защо да не се използва и за затопляне на храната през студените зимни вечери?
— Да… а пък ти ще затопляш мен през тези студени вечери — пошегува се Рейна.
Виктор се засмя, остави скицата настрани и леко потупа сина си по бузата, защото малкият отново се залепи за майчината гърда и лакомо засука.
— Рейна…
— Какво? — едва промълви младата жена, унесена в мечтите за новата къща.
Виктор се притисна към нея и прошепна:
— Толкова съм щастлив в мигове като този! А ти?
— Да — въздъхна младата жена. — Щастлива съм, защото вече не трябва да тръпна от страх при мисълта дали ще се завърнеш от следващата битка. Може да прозвучи прекалено жестоко, но никога не съм се радвала така, както в оная незабравима вечер, когато научих че коварният Волфгард е загинал по време на бягството си в нощта след последната битка.
Виктор кимна.
— Загина от натрупаната в гърдите му злоба, алчност и суета. Явно този жесток вожд не можеше да се примири с неуспехите си и не можеше да се възцари мир във Ванахейм, докато той беше жив, заобиколен с войници, които сляпо му се подчиняваха. Дори понякога си мисля, че за всичко е виновна омразата, която хранеше към всички около себе си.
— Но нали се отървахме от него, при това без да пострада никой от нас — разгорещено добави Рейна. — Освен това съм много радостна, че Ален си замина за Лоара, без да е огорчен или разочарован от теб и се разделихме с него приятелски. Брат ми дори си призна, че е постъпил глупаво, като се е опитвал да ни раздели.
— Може би в бъдеще ще станем още по-близки.
— Надявам се и това да доживеем.
Виктор се усмихна нежно и побърза да добави:
— Убеден съм, че ние двамата никога няма да се разделим, скъпа. Дори и боговете не са съгласни да живеем един без друг. Не помниш ли, че загасналият вулкан се събуди точно когато ти бе решила да ме изоставиш?
— Да, а освен това нашият син си има своя малък остров.
Щастливият баща се засмя. Подобно на остров Ванахейм преди много векове, така и сега Ерикхелм се появи сред кипящото море в утрото, когато се роди Ерик. Преди няколко дни Виктор с няколко мъже от свитата си доплува до малкия скалист остров, вече населен от десетки птици.
— Може би когато синът ни порасне достатъчно, за да се заеме с облагородяването на остров Ерикхелм, там вече ще цъфтят диви цветя. — Виктор обичаше да мечтае на глас, когато бяха само двамата.