— Нима искаш да ме увериш, че този остров, макар и много малък, ще остане като паметник на нашата любов, на детето ни, плод на тази любов, и на прекратяването на войните, които опустошаваха Ванахейм? — развълнувано попита Рейна.
Но само ако вече нито веднъж не си помислиш да ме напускаш — отвърна той с напълно сериозен тон.
Тя му се усмихна виновно.
— Исках да те напусна само защото мислех как да спася живота на детето ни… и твоя живот.
— Знам, скъпа.
— А освен това не можех да се примиря да ми заповядваш като на малко дете!
— А-ха, в теб отново се събуди непокорната валкирия, така ли?
Рейна се намръщи.
— Е, може би тогава съм се проявил като прекалено твърдоглав — призна си Виктор. — Но не бях на себе си от тревога да не ти се случи нещо лошо.
— Не, сега вече разбирам, че и тогава си имал право да се държиш така сурово — смирено отговори Рейна. — Наистина думите ти се сбъднаха — войната приключи едновременно с раждането на нашия син.
— Винаги съм вярвал в нашите мечти и видения — въздъхна Виктор, — макар че тогава не разбирах добре от какво се страхуваше толкова силно.
Тя се надигна и целуна мъжествената му брада.
— Бъди спокоен, Виктор, това повече няма да се повтори.
Младият мъж въпросително повдигна вежди.
— А ще слушаш ли мъжа си, както всяка жена на този прекрасен свят?
— Никога! — сърдито извика тя. — Не, ако продължаваш да се отнасяш с мен като с някаква жалка робиня и да ме командваш на всяка крачка.
Виктор докосна с устни врата й.
— Любов моя, повече никога няма да ти забранявам да правиш каквото си пожелаеш, но само ако ми обещаеш да престанеш да се съпротивляваш на общите ни решения още от следващия ден. И още нещо — най-важното за мен — само ако ми се закълнеш, че никога няма да ме напуснеш!
Рейна замислено сбърчи нос.
— Но ти искаш да се откажа от двете най-силни удоволствия в живота ми.
— Нима опитите да ме напуснеш ти доставят удоволствие? — престорено се намръщи той.
— Защото след това одобряването ми е безкрайно сладко — закиска се младата жена.
Виктор въздъхна, почувствал се на върха на щастието си, и я притегли към себе си.
— Наистина ли си готова да се закълнеш, че ще бъдеш завинаги с мен?
— Да. Завинаги.
— Знаеш ли, някой ден ние тримата — ти, аз и Ерик — трябва да посетим твоите братя в Лоара.
— Нима? — извика младата жена и лицето й грейна от радостна изненада. — А ще посетим ли и Футургард?
— Хм, това, скъпа, не мога да ти го обещая — тихо отвърна младият вожд и стисна зъби.
Настъпи неловка тишина, прекъсвана само от гукането на бебето.
— Май вече заспа — промърмори след малко Виктор и погледна сина си, но погледът му неволно се плъзна към оголената й гръд.
— Да… — Рейна внимателно го отмести от гърдите си, загърна се, а после се наведе и целуна меката детска буза. — Ето че сега не само ние с теб, но и той е щастлив.
— Напълно съм съгласен — обади се Виктор.
— Но все пак има нещо, което дори и сега не ми дава покой, мили.
— Сега пък какво има?
Тя сведе лицето си към неговото.
— Ако не трябва повече да ти се съпротивлявам, а ти нищо няма да ми забраняваш, как тогава ще уреждаме споровете помежду ни?
Той й намигна дяволито.
— Винаги можеш да се биеш с мен, скъпа.
— Но това не е честно! Ти във всичко ме превъзхождаш!
— Тогава защо да не се борим на шега?
— Мъдро предложение — кимна тя.
Той погали бедрото й.
— Но само ако вече си съвсем здрава и отпочинала, мила моя.
— Вече съм съвсем здрава.
Виктор се обърна към двамата влюбени младежи зад гърба му:
— Отар! Ива! Елате тук! — И когато те се завтекоха към своя вожд, той им заповяда: — Ива, вземи малкия. Ще ти бъде от полза да се научиш да се грижиш отсега за бебета. Отар, дръж тази скица. Моля те, разгледай я добре, защото по нея ще строим моята нова къща. Защото вашата господарка реши да ми даде още един шанс в честна борба.
След секунди, докато Ива и Отар гледаха в захлас бебето, Рейна и Виктор се изправиха лице в лице, двамата млади, красиви и волни, преливащи от щастие и любов.
— Започни ти, скъпа — рече той. — Дамите винаги имат предимство.
Рейна погледна своя любим, мъжа, който олицетворяваше всичко най-скъпо за нея. Видя красивото му лице, залято от лъчезарна усмивка, сините му очи, цялата му мъжествена красота, която започваше да открива и в Ерик.
Тя напрегна мускулите си, нададе боен вик и се нахвърли върху него. Но вместо да отстъпи, Виктор неочаквано я сграбчи с мускулестите си ръце и я понесе към къщата.