В този миг съзря Моника. Облечена като жена от племето на викингите, тя беше коленичила до него и с усмивка чистеше песъчинките от лицето му. Младият мъж дяволито й намигна. Тя наистина беше неговата любима не само във филма, но и в живота.
— Последната сцена със смъртта не беше лоша, скъпи — подразни го тя. — Забелязах, че новата асистентка не издържа и се разплака.
— Онази русокосата, с конската опашка и червената блуза? — зарадва се той и веднага се надигна.
— Мръсник! — извика тя и му хвърли шепа пясък.
— Хей, вие двамата, стига сте се карали! — долетя властен мъжки глас. — Снимките са толкова напреднали, че не можем да си позволим да загубим главния герой, ако ослепее от този мръсен пясък.
Те се сепнаха от вика на режисьора Ирвинг Хартман. Зад него по релсите се плъзна платформата с монтираната върху нея камера и неизменния оператор Харолд Шиндъл. И двамата бяха мъже на средна възраст, с бради и очила. В екипа ги наричаха „неизбежните близнаци“.
Като изтръска пясъка от лицето си, Марчело пъргаво се изправи и хвана ръката на Моника.
— Какво ще кажеш за сцената, Ирвинг?
— Този път се получи.
Да благодарим на Бога! — развълнува се Марчело. — Крайно време беше след дванадесет неуспешни дубъла.
— Ако не беше излязъл извън обсега на панорамната камера при деветия дубъл, досега отдавна да сме приключили — упрекна го Харолд.
Но помощник-операторът се премести — възмути се Марчело. — Аз бях застанал точно където беше чертата, а той сякаш нарочно пристъпи напред.
— Точно така. Марчело е безупречен актьор и никога не греши — намеси се Моника и иронично се усмихна.
Марчело разтърка гърба си и се намръщи.
— Иска ми се да се прибера и да взема една гореща вана. Цялото ми тяло е натъртено.
— Не искаш ли преди това да те прегледа лекарят? — загрижено запита Ирвинг.
— Не.
— Супермени като Марчело не тичат при лекаря за всяко навяхване на палеца на крака — заядливо подметна Моника.
Операторът лукаво й намигна.
— Нали ще се погрижиш за възстановяването на драгоценния ни супермен, бейби?
Младата жена самодоволно се усмихна.
— Сигурен ли си, че ще се оправиш за утрешните снимки? — обърна се Ирвинг към Марчело. — Притеснявам се, че не си съгласен дубльорът да заснеме сцената с изгарянето на кораба.
— Не се тревожи — успокои го актьорът. — А и нали това е последната сцена от филма, така че дори и да изгоря и да отида в пъкъла, филмът ще е готов за премиерата, нали?
— Не съм съвсем сигурен — промърмори режисьорът и замислено се почеса по главата.
— Хей, Ирвинг, защо трябва да се тревожиш за неща, които не са в твоята власт? — намеси се Харолд. — Не можеш да командваш облаците и ветровете.
Режисьорът погледна към облачното небе.
— Господи, ако провалим финалната сцена, продуцентът ще получи удар. И без това вече сме надвишили бюджета.
— Може би всички трябва да паднем на колене и да се помолим на Тор да обуздае природните стихии, докато приключат снимките — подхвърли Марчело, след това се наведе, вдигна шлема на Ивар и се загледа в рогата от двете страни на шлема. — Знаеш ли, че утре, когато ще снимаме сцената за отпътуването ми към Валхала, ще бъде единственият кадър в целия филм, когато тези рога най-после ще си изпълнят предназначението.
— Нима отново ще се занимаваме с този въпрос? — въздъхна отегчено Ирвинг.
— Аз се отнасям напълно сериозно към професията си — намръщи се Марчело.
Ирвинг безпомощно разпери ръце.
— За бога, кого го е грижа дали викингите наистина са имали рога на шлемовете си или не?
— Мен ме е грижа — възбудено отвърна Марчело.
— В битките викингите са носили гладки шлемове, без рога. Шлемове с рога са използвали само при ритуални жертвоприношения и погребални церемонии, а също са ги носили валкириите. Искам да те попитам — приличам ли ти на валкирия?
— Е, тъкмо сега, скъпи — намеси се Моника и го огледа с нескрито желание, — никак не приличаш на валкирия.
Марк се ухили, нахлузи шлема на главата си, а Моника се засмя.
— Стига си мислил кое е автентично и кое не — посъветва го Ирвинг. — Вече е прекалено късно да променяме каквото и да е. Нито пък ще се осмелим да лишим обожателките ти от всяко средство, което ще те разкраси в очите им.
— Освен това, момчета, аз поне мога да свидетелствам, че Марчело няма рога — подразни го Моника. — Това е тъй сигурно, както и това, че няма опашка.