— Много добре, вожде.
Излязоха от конюшнята и Свейн посочи с ръка полето зад малките къщи.
— Това са жилищата на карлите…
— Какви са тези карли?
— Карлите са земеделци. Всеки от тях притежава малко парче земя, а карталите, нашите роби, я обработват.
— А с какво е заета останалата част от острова?
— Много малка част от острова е обитаема. Както вече знаеш, Волфгард владее отсрещния бряг на фиорда и ние не се осмеляваме да нахлуваме в неговите земи, освен когато воюваме с него. Оттатък нашите земи, зад онези хълмове, има гейзери и кипяща тиня, където живеят тролите и другите зли духове, които примамват смелите воини и ги завличат в ада. Над тази зловеща местност се издига Сурт, който бълва огън.
— Сурт?
— Това е вулкан, наречен на името на демона на огъня.
— Аха. Изригвал ли е някога този вулкан?
Викингът поклати глава.
— Не, откакто живеем на този остров. Миналото лято от него излязоха камъни и дим, но след това отново затихна. Преди започването на сеитбата ние принесохме в жертва една робиня.
При тези думи Виктор се олюля. Той наистина трябваше да се опита да промени тези хора и да премахне жестоките езически обичаи.
— А откъде намираме робите?
Горда усмивка се появи на лицето на Свейн.
Пленяваме робите при набезите си. Заловихме много мъже и жени от Ирландия, Уелс, Шотландия, Шетландските острови и Франция.
— И вие се отнасяте с тях като с животни? — остро попита Виктор.
Усмивката изчезна от лицето на воина.
— Робите са наша собственост, вожде. Те нямат права. Обикновено са мързеливи и трябва да бъдат бити, за да ги накараме да работят и да ни се покоряват. — Внезапно той се засмя. — За да подчиним жените, използваме много по-приятен начин.
Виктор беше смаян.
— Искаш да кажеш, че ги изнасилвате?
Свейн сви рамене.
— Една робиня няма право да отблъсне един свободен мъж, ако той я пожелае. Обикновено, когато един роб остарее, загуби силите си и стане безполезен, неговият господар има право да го убие или може да го изпрати в родината му, където го оставят да издъхне в нищета.
Виктор беше потресен от спокойното обяснение на Свейн за толкова садистично отношение към хората от други раси. Той понечи да изкаже възмущението си, но прехапа устни и се въздържа. Каза си, че за викингите този начин на мислене е нещо нормално, обичайно и те не смятат, че проявяват жестокост. Въпреки че възнамеряваше да забрани да бъдат унижавани и измъчвани пленниците, докато е вожд на това племе, Виктор разбираше, че може да спечели доверието на тези хора и да промени мисленето им много бавно и с много търпение. А и освен това знаеше, че се нуждае, и то отчаяно, от хора, за да може да се справи с този див феодален начин на живот. Може би в крайна сметка имаше някаква причина за това пътуване във времето.
— Разкажи ми по-подробно как всички ние сме дошли да живеем тук. Ти каза, че сме дошли от Исландия, нали така? — Младият мъж се намръщи. — Спомням си, че един от мъжете спомена, че съм бил изгонен от Исландия.
Свейн кимна.
— Да. Ти си от прославения род на Ерик Червенокосия. Този крал уби без причина един от своите съседи и когато братът на убития прониза с меча си твоя брат, ти изби петима от техния род и накрая заяви тържествено пред тингата, че забраняваш на всички мъже от твоя род да плащат кръвен данък.
— Боже мой, нима съм бил толкова агресивен? — попита Виктор.
Свейн явно не разбра думите му, защото озадачено повдигна вежди, преди да отговори уклончиво на въпроса на вожда:
— Може би… След това Великата тинга на цяла Исландия се разпореди ти и Ерик да бъдете обявени за воини без права.
— Какво означава това „воин без права“?
— Всеки воин има право да те разсече с меча си без страх от наказание, а ти нямаш право да убиваш дори и при самозащита.
Виктор подсвирна.
— Това е много крайна мярка. Какво стана после?
— В рода на Ерик започнаха да се избиват помежду си и тогава ти реши да се отделиш от него. Половината от племето потегли на север към Гренландия начело с Ерик, а останалите поеха след теб на юг към Ванахейм.
— А какво ще ми разкажеш за Волфгард? Откъде се е появил на острова?
— И той беше изгонен от Исландия за кражба на овце и за разврат с жената на вожда на едно съседно племе.
— Доста неприятен тип, какво ще кажеш?
— Да. И след като Волфгард и бойците му се заселиха от другата страна на фиорда, ние непрекъснато воюваме с тях.
— През колко време се биете?
Понякога цял месец цари примирие. Друг път се е случвало Волфгард да ни нападне по два пъти в един и същи ден, както миналата вечер.