Рейна се радваше, че се беше измъкнала от селото на омразния й втори баща, където по цял ден не можеше да се отърве от досадните закачки и вулгарни подмятания на бойците и където можеше да разчита само на двама мъже — природения й брат Рагар и неговия братовчед Харалд. Да, нямаше право да забрави и прислужницата си Сибеал. На този бряг на фиорда Рейна наистина се чувстваше несравнимо по-сигурна, някак си се отпускаше да бъде по-женствена и на сърцето й беше много по-леко. Тук можеше да се занимава на воля само с това, което й беше приятно — играеше с опитомената сребърна лисица, наречена Фрея в чест на богинята, редовно се отбиваше при християнския монах Пелагиус, който живееше като отшелник в планините. Тук, сред смълчаните ловни Поля, девойката тайно задоволяваше своите прищевки, защото тя беше не само воин, но и жена. Дълбоко в себе си беше останала непокварена и девствено чиста въпреки тежкото си детство и загубата на родината.
Не след дълго ледниците ще започнат да се топят и пролетните ручеи ще залеят долината. Нивото на водата във фиорда ще се покачи и бродовете ще се скрият. Тогава Рейна ще трябва да се прости с безгрижните си разходки. Но засега можеше да прекосява реката в най-тесния участък над селото на Волфгард. Така можеше да си позволява каприза да се забавлява с глупостта на враговете, а освен това защо пък да не научи още нещо за този странен вожд, когото племето на другия бряг наричаше Виктор Безстрашния, същия този смелчага, който уж бил възкръснал снощи от пламъците на Валхала. Тя се зарече да узнае колкото е възможно повече за загадъчния герой, за да открие слабите му страни и да го победи по-лесно.
Внезапно се чу конски тропот. Рейна дръпна юздата, отби коня си настрани и се спотаи в храстите. И тогава, ако не беше привидение, пред смаяния й поглед изскочи самият той, Виктор Безстрашния. Яздеше невиждан кон със светложълт оттенък. Все още беше далеч от нея, но бързо се спускаше към долината. Сърцето й се разтуптя. Виктор беше тъй красив, златистата му коса се развяваше от вятъра, а мускулите на ръцете и краката му потръпваха, докато с лекота водеше жребеца си към стръмнината. Стори й се безгрижен и радостен като нея самата, когато яздеше сред безмълвния северен простор. Кой знае защо това я изпълни с неподозирана симпатия към него.
Приливът на чувства я зашемети. Тя тръсна глава, за да се окопити, засрамена от помислите си. Какво става с нея? Трябваше отдавна да е измъкнала една стрела от кол чана и да се е прицелила с лъка в гърдите му… Но също както в снощната сцена, Рейна усети как коленете й се подгънаха и сърцето й забрани да вдигне ръка срещу такъв прекрасен мъж. Нима сега този Виктор се е превърнал в полубожество? Нима трябва да обрече душата си на дявола, за да успее да го изтръгне от сърцето си и да го порази със стрела или кинжал? Може би Виктор притежава свръхестествени сили. Иначе как може да се обясни чувството, което й внушаваше — тази странна възбуда, това тайно потръпване в онези места на девственото й тяло, за които едно момиче никога не трябваше дори за миг да си помисля — и при това заради един враг! Как й се искаше по-скоро да свърши с него…
ГЛАВА СЕДМА
Виктор се наслаждаваше на ездата в тундрата, въпреки че имаше странното, смущаващо чувство, че някой го наблюдава. Преди да се върне в селото, той разговаря със стражите и се успокои, когато те му докладваха, че няма никаква следа от вражески бойци. Един от викингите му напомни, че обикновено Волфгард и хората му нападат вечер или в късните часове на деня. Ала младият мъж знаеше, че могат да бъдат нападнати всеки момент, а той не бе имал достатъчно време, за да се подготви да поведе воините си срещу врага. Разбира се, би могъл да се осланя на умението на хората си, но все пак трябваше да помисли как да защити племето и себе си.
През следващите няколко часа той разгледа селото. Изпитваше вълнение и известно чувство на предизвикателство, че трябва да се научи да живее в тази далечна варварска епоха. Убеждението, че сигурно е трябвало да живее в тези времена, се засилваше. Мислеше си с вълнение за жената воин и се питаше кога ли отново ще се срещнат. Надяваше се да е по-добре подготвен за тази среща!