Ирвинг и Харолд прихнаха, а Марк заканително й размаха пръст:
— Ще си поговорим за това вкъщи, палавнице! Младата жена се престори на ужасена и притисна ръка до заоблените си гърди.
Ирвинг сложи ръка на рамото на Марчело.
— Искам да поговорим още малко за утрешните снимки. След това ще се съберем всички в студиото, за да прегледаме заснетото през деня. — Той кимна към Моника. — Нали ще дойдеш в студиото, Моника?
— Съжалявам, момчета. — Тя върна шлема на Марк. — Имам ангажимент, който не мога да пренебрегна.
Младият мъж й намигна.
— Ще се видим у дома, бейби.
Тя на свой ред намигна на Ирвинг.
— Дръж го по-настрани от русата асистентка с червената тениска.
— Можеш да разчиташ на мен — засмя се режисьорът. — Само се погрижи Марк да си отпочине добре тази нощ.
Моника се обърна и отметна разкошната си руса коса.
— Ще се заема с него веднага щом спре да го боли натъртеното място — отвърна тя и дяволито погледна към Марк.
Четири часа по-късно в студиото бяха приключили с прегледа на заснетите през деня кадри, Марчело се отби при своя личен треньор в спортния клуб и после се отправи към къщи. Свали гюрука на златистото си ферари, излезе от Холивуд и се отправи към Бевърли Хилс по живописния Лауръл Каньон. Пролетният бриз галеше лицето му, а залязващото слънце позлатяваше красивите къщи и дървета. След тежкия и напрегнат снимачен ден актьорът се чувстваше изморен, но беше удовлетворен от работата си. Сега жадуваше за домашния покой и уют, да поиграе с кучетата си и да се потопи в горещата вана. „Трябва да се любя с Моника, за да се възстановя, пък и съм си заслужил малко ласки“ — помисли си той и се ухили самодоволно.
Щом навлезе в завоя, три малолетни стопаджийки му извикаха и размахаха ръце. Марчело им се закани с пръст, усмихна им се предизвикателно и профуча край тях. Тези хлапачки трябваше да бъдат по-предпазливи и да не се опитват да спират коли с непознати мъже. Светът бе станал твърде опасен.
Странен човек бе Марчело. Винаги се чувстваше някак неудобно в този съвременен живот, сякаш поради някакъв каприз на съдбата бе осъден да пребивава в неподходяща за него епоха. Марчело Лазаро бе роден преди тридесет и две години в живописната старинна Венеция. Израсна във вила от петнадесетото столетие, сред плодородните поля на Северна Италия. През някой от вековете вилата е била използвана за манастир. И макар че винаги се бе възхищавал от историята, културата и великолепието на Северна Италия, красивият артист усещаше, че духом принадлежи на една много по-ранна епоха. Спомняше си с какво вълнение слушаше разказите на майка си за техните норвежки предци. Тя беше убедена, че синът й е наследил русата си коса и сините си очи от войнствените викинги, които са нахлули в тази слънчева страна през девети век. Докато учеше в колежа, преклонението му към тези древни времена го подтикна да се заинтересува от ранното средновековие и да прекарва часове, в музеите и библиотеките.
Каква ирония на съдбата бе, че сега играеше ролята на мъжествен и несломим викинг. Дори и в киното имаше щастието да пресъздава герои от отдавна отминали епохи.
Марчело се озова в Америка преди десет години с желанието да стане филмов артист. Много му помогна великолепното му телосложение. Започна като сценичен работник, после стана дубльор, последваха няколко епизодични роли и най-после дойде неговият първи успех: арабски шейх, втората мъжка роля в приключенски филм за британското колониално господство в Египет. Ролята на шейха за една нощ му отвори вратите пред царството на звездите. Обявиха го за втори Рудолф Валентино. Следващите роли — пират от карибските морета и мошеник от епохата на Байрон — разкриха удивителната му дарба да възкресява безсмъртни герои. Всяко интервю или пресконференция започваха с удивения възглас на поредната смаяна журналистка:
— Изглеждаш така… сякаш си дошъл от друга епоха.
Може би имаха право. През последните пет години, откакто изгуби семейството си, в него непрекъснато се засилваше убеждението, че е попаднал в съвременната епоха поради някаква шега на съдбата. Обзет от спомените, младият мъж тежко въздъхна. В онези трагични дни той се снимаше в поредната суперпродукция в Южна Франция. Майка му, баща му и сестра му бяха наели четириместен туристически самолет, за да дойдат при него. Над Алпите самолетът катастрофира.
Сега семейството му се състоеше от кучетата му и Моника, която беше срещнал преди три години. В съзнанието му бавно изплува същото онова видение, натрапчиво и мъчително. Виждаше се как скита с Моника сред пустите брегове на Исландия. В ръцете си държеше новородения си син и плачеше безутешно. Плачеха и всички викинги, коленичили в кръг около него. Предполагаше, че загадъчното видение е породено от сцените на филма, който снимаха. За него този филм бе недвусмислен знак, че двамата с Моника най-после трябваше да се оженят.