Живееха заедно повече от две години. Миналата година се скараха жестоко и едва не се разделиха, когато Марчело й предложи да се оженят. Моника му беше възразила с думите, че още е на двадесет и три години и точно сега няма никакво желание да се омъжва. Искала да се утвърди като актриса. Помоли го да й даде още една година, за да се увери, че всичко между тях ще е наред, и той беше принуден да се съгласи.
Тази година вече изтичаше и Марчело реши, че трябва да поговори сериозно с Моника.
На завоя към Мълхолънд Драйв той отби колата към едноетажната си вила, построена в средиземноморски стил. Излезе от колата и тръгна към входната врата покрай разцъфналия здравец. Щом вкара ключа в ключалката, кучетата във вътрешния двор яростно се разлаяха. Актьорът с усмивка прекоси пустото преддверие и взе купа с писма. Икономката му, мисис Новотни, сигурно имаше почивен ден, защото не го посрещна на прага.
Марчело набързо прегледа писмата и ги остави на бюфета, след това надникна в богато обзаведения си кабинет, постлан с италиански плочки, с дебели греди на тавана и внушителна камина на едната стена. Кабинетът бе любимото му място за почивка и забавление с екипировката от предишните му роли на герои от различни епохи. Той често прескачаше с Моника до ски-курорта Таос, а оттам до Санта Фе. От всяко пътуване Марчело донасяше поредния предмет за допълване на украсата на кабинета — оцветени дървени фигурки на тигри, птици и кучета, черги от племето Навахо, керамика, индиански кошници, всевъзможни творби на калифорнийски художници.
Младият мъж мина през кухнята и се отправи към вратите на вътрешния двор, отключи ги и трите огромни кучета, датска порода, се нахвърлиха върху него и едва не го повалиха на земята.
— Зверове! — извика той и започна да се бори с Джеронимо, Апаха и Блиц. Кучетата се втурнаха след него и възбудено заджафкаха, когато видяха, че господарят им измъкна от шкафа две кутии кучешка храна. Той напълни чинията им, старателно избърсана от мисис Новотни, сипа вода в купата и понесе двата съда към вътрешния двор. Охранените животни го следваха с весел лай, предвкусвайки угощението.
Марчело остави чиниите на пода и кучетата с радост заровиха муцуни в тях. Той се отдръпна до стената, облегна се и се загледа в живописния изглед към Лос Анджелис и хълмовете около града. Пое дълбоко дъх и усети как умората от тежкия снимачен ден го напуска. Около хранилката за птици, окачена на ъгловия корниз на покрива, кръжаха колибри. Вечерта беше ясна и прохладна. Странно, но този път градът в далечината не беше забулен от противния смог. Въздухът ухаеше от нектара на разцъфналите цветя.
Марчело с гордост огледа дома си — имението се простираше на обширна площ, но въпреки това създаваше впечатление за усамотение и покой. От двете страни на вилата се издигаха високи каменни огради, а задната ограда бе изработена от ковано желязо, за да не закрива изгледа към каньона и към мержелеещия се в далечината огромен град. Оттук прославеният киноактьор можеше да се наслаждава на възхитителната панорама, без да бъде обезпокояван от възторжените, но прекалено невъздържани почитателки.
Усети пулсираща болка в палеца на крака и тръгна към банята. Смъкна джинсите, тениската и слипа. След минута се озова в горещата вода, осеяна с бълбукащи мехурчета, и въздъхна от облекчение. Такова удоволствие може да ти достави само вана с ароматизирана гореща вода…
Ако и Моника беше сега до него, щастието му щеше да бъде пълно. Беше споменала за някакъв ангажимент, но с кого и къде?
Младият мъж беше решил вдругиден, след приключването на външните снимки и прощалния коктейл със снимачния екип, да я покани на вечеря и отново да й предложи да стане негова съпруга. Вече бе запазил маса в изискан ресторант за романтична вечеря на свещи. Но сега, потопен в горещата вана и копнеещ тя да е при него, в този час, в този миг, не беше уверен дали ще издържи още два дни, за да получи жадуваното съгласие на Моника. Проклетото споразумение между тях да изчакат цяла година го изпълваше със страх и неувереност…
В този миг чу лая на кучешкото трио и разбра, че тя се е върнала. Скочи от ваната и се втурна, гол и мокър, към плъзгащата се врата за вътрешния двор. Усмихна се, като чу как уплашената Моника подвикна на кучетата.
Тя се изправи пред него, безкрайно съблазнителна в щедро деколтираната бяла блуза, летни панталони от някакъв ефирен плат, тъмни слънчеви очила, с разпиляна руса коса по голите си рамене. Погледът му се плъзна по класическите линии на издълженото й лице — извитите вежди и високите скули, финия нос, широката уста и волевата брадичка.