Выбрать главу

Поздрави я с онзи леко насмешлив, дори груб маниер, който от скоро бе на мода в Холивуд.

— Да не си наранила някое от кучетата ми, жено? Ако е така, май ще трябва да те напляскам.

Младата жена го изгледа мълчаливо, свали очилата, избърса ги и се намръщи, макар че едва се сдържаше да не прихне от смях. Той изглеждаше толкова привлекателен, току-що излязъл от горещата вана, със златист тен по мускулестите си ръце и капчици вода по стегнатия гръден кош. Яркосините му очи я гледаха втренчено, а мократа му коса беше полепнала по жилавия му врат.

— Ха! — извика тя. — Много добре знаеш, че никога, за нищо на света, не бих се докоснала до четината на тези крастави псета! Кога ще ги научиш най-после да се откажат да ме душат между бедрата?

Марчело отметна глава и се засмя.

— Мога само да ти кажа, че напълно споделям вкуса им. Те искат само да се сприятелят с теб, Моника, нищо повече. Ала ти не им даваш шанс.

— Защо трябва да се държа дружелюбно с тези отвратителни зверове?

— А защо нито веднъж не си опитала да се държиш по-сърдечно с тези „отвратителни зверове“?

Сега беше неин ред да се засмее, макар че се чувстваше неуверена и малко тъжна. Въпреки закачливия тон на Марк, младата жена разбираше, че им предстои важен и сериозен разговор. Той още не беше показал с нищо, че се кани да заговори на тази тема, но й беше ясно, че в най-скоро време Марчело ще й напомни, че едногодишният срок е изтекъл, и тя ще трябва да му кажи дали е съгласна да се омъжи за него или не. Моника се страхуваше, че той искаше от нея много повече, отколкото тя бе в състояние да му даде. Ала все още, щом се озовеше в прегръдките му, тя беше готова да се подчини на всичките му желания. Не можеше да преодолее силата на магнетичното му сексуално привличане.

Опита се да спечели малко време.

— Защо толкова дълго си бил в банята? Да не би днешната бойна сцена да се е оказала прекалено изтощителна за мъж на твоята възраст?

Той заплашително я изгледа.

— Ако си топнеш сладкото задниче в тази вана, ще ти покажа много неща, бейби.

Повече не можеше да устои на непреодолимия му чар, на разсъбличащия му поглед, на предизвикателния му тембър.

— Ще отида да си сменя бикините.

В погледа му просветна отблясък от тлеещ огън.

— Не, няма нужда да ги сменяш — дрезгаво прошепна той. — Трябва само да ги свалиш.

Не можеше да откаже на тази покана. Докато събличаше дрехите си, пръстите й трепереха. Погледът му не се отделяше от гъвкавото й тяло и пламъкът в очите му сякаш я изгаряше. Остана само по сутиен и пликчета и плахо потопи пръстите на единия си крак във ваната.

Очите му лакомо пропълзяха по гладката й кожа. Моника беше висока метър и седемдесет и два, с прекрасно телосложение, с красиви дълги крака, които умееше така божествено да оплита около кръста му — и след броени секунди това ще стане, обеща си той. „Колко странно… — замисли се младият мъж. — След тригодишна интимна връзка я желая все по-силно с всеки отминал ден.“ Той често се питаше дали само неотразимата й прелест го привличаше толкова неудържимо към нея. От дълго време копнееше да имат дете, което завинаги да ги свърже. Навярно представата за красивото бебе, което можеха да имат, го накара да я притисне нетърпеливо в обятията си.

Моника влезе във ваната и весело извика, когато Марк я сграбчи, опръска я цялата, обгърна я с мускулестите си ръце и страстно започна да я целува. Пръстите й леко погалиха напрегнатите му мускули по врата и раменете. Марк затвори очи и въздъхна от удоволствие.

— О, бейби, толкова е хубаво! Ръцете ти са божествени.

— Искам да ти е приятно — прошепна тя.

След няколко блажени мига Марк отвори очи, усмихна се ласкаво и я погали по бузата.

— Къде беше тази вечер, ангел мой?

Той усети как пръстите й се стегнаха и младата жена отклони погледа си.

— Пихме с Уоли по едно питие.

Лицето му мигом помръкна, челото му се смръщи, а едрата му длан обгърна брадичката й и завъртя лицето й към неговото.

— Пак ли с този Уоли? Струва ми се, че вече прекаляваш. Ще взема да ревнувам!

— Марк, та той е моят агент — възрази му тя и след миг колебливо добави: — Тази вечер научих нещо много важно.

— Така ли?

Моника погали мускулестата му гръд и се усмихна.

— Не искаш ли да отложим новините за по-късно?

— Чудесно — съгласи се Марк и с припряно движение откопча сутиена й. Тя потръпна и за миг се почувства неуверена, като зърна страстта, изписана на пламналото му лице.