— Нима искаш да ми кажеш, че повече не ме обичаш? — запита той с болка в гласа.
Тя повдигна глава и Марчело остана поразен от мъката, изписана на красивото й лице.
— Разбира се, че те обичам. Дори ми се струва, че никога досега не съм те обичала толкова силно.
— Тогава каква е причината? Ти ми обеща, че ако изчакам една година, ще се омъжиш за мен…
— Знам, но това беше преди…
Преди какво? Моника пое дълбоко дъх.
— Преди днес да разговарям с Уоли.
— Продължавай.
— Е, той трябва да уточни още някои подробности, но…
— Да?
Тя се опита да се усмихне.
— Марк, получих роля.
— Имаш предвид ролята на Стефани във „Ветровете на съдбата“?
— Да — прошепна тя с облекчение. — Това е моят голям шанс.
— Моите поздравления — сухо процеди той.
— Не ми изглеждаш много искрен — упрекна го тя.
Марк отчаяно разпери ръце.
— А ти какво очакваше да чуеш? Знаеш отлично, че следващият ми филм ще се снима в Уайоминг, а ти ще трябва да заминеш за шест месеца за Монте Карло! Какво ще стане с нашите планове, с нашето семейство?
— Твоите планове — разгорещено го поправи тя.
— О, така ли? Откога тези планове станаха само мои? — разярено попита той.
— Повече са твои, отколкото мои.
— Какво искаш да кажеш?
Младата жена остана мълчалива за миг. По лицето й се виждаше, че тя се бори със себе си.
— Ти никога не си ме слушал внимателно, когато ти казвах какво искам аз, нито Пък си обръщал внимание на различията между нас.
— Тогава защо сме заедно? Само заради секса ли?
В очите й се четеше истинска болка.
— Знаеш, че не е само сексът. Между нас има нещо много повече.
— Моника — очите му блестяха от вълнение, — преди една година ти ми обеща, че ще се омъжиш за мен и ще ми родиш дете.
— Знам това, но нещата се промениха — нетърпеливо го прекъсна тя. — Ти вече си утвърден актьор, а аз все още съм начинаеща актриса. Сега имам възможност да успея и не искам да я изпусна.
— Глупости. Ти си достатъчно талантлива и винаги можеш да получиш добра роля и да се утвърдиш. Просто не желаеш да поставиш на преден план нашата връзка.
Моника се изправи и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Искаш да кажеш, че аз не желая да поставя на първо място това, което ти желаеш. Досега не съм те чула да казваш, че ще се откажеш от следващия филм. Защо винаги трябва да се съобразявам с твоите желания и защо твоята кариера да е по-важна от моята?
Марк също стана, пристъпи до нея и я хвана за ръката.
— Всяка връзка изисква да се правят компромиси…
Тя се извърна и гневно го погледна.
— А ти от какво се отказваш, Марк?
— Аз чаках почти три години, за да решиш, че си готова да се омъжиш за мен и да създадем семейство — разгорещено отвърна той.
Моника поклати глава.
— Господи, ти си толкова консервативен.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти си мислиш, че животът ти ще бъде съвършен, ако си имаш една предана малка женичка и семейство.
— О, нима сега пак трябва да слушам всички тези глупости за правата на жените?
— Ти наричаш всичко това глупости? — Тя го изгледа гневно.
Младият мъж не обърна внимание на думите й.
— Семейството е много важно за мен, Моника. Не мисля, че има нещо лошо в това и не смятам, че трябва да се извинявам за чувствата си. И ако заради това ти се струвам консервативен, аз съм горд, че съм такъв.
Тя отчаяно разпери ръце.
— Но нима не разбираш, че ти се опитваш да намериш заместител на загиналото си семейство, или може би смяташ да заглушиш мъката си по тях, като имаш дете от мен?
Думите й сякаш посипаха сол в отворена рана. Марк яростно изруга и решително се отправи към басейна.
Моника изтича след него и сложи ръка на рамото му.
— Съжалявам, скъпи…
Марк мълчеше, сякаш се бореше със себе си, после се обърна към нея и разпалено заговори.
— Аз не се опитвам да намеря заместител на семейството си, нито пък искам да намаля болката от загубата. Разбира се, мислех, че ще полудея от мъка, когато самолетът с родителите и сестра ми катастрофира и те загинаха, но никой не може да ги замести. Истината е, че аз вече съм на тридесет и две години и смятам, че е крайно време да се установя и да имам семейство — сигурен съм, че родителите ми биха желали точно това.
— Защо не можеш да разбереш, че аз все още не съм готова да се установя и да имам семейство? Защо не можеш да ме почакаш?
Когато я погледна, в очите му се четеше болка. Той приближи и я докосна по бузата.
— Моника, аз те чаках твърде дълго. — Марк тъжно се усмихна. — Спомняш ли си кога се срещнахме?
— О, да — прошепна младата жена.