Виктор се затрудни в преценката си коя от тези причини е най-важна за любимата му.
— Все пак позволи ми да се надявам, че не си решила да ми отдадеш душата и тялото си само заради този тъй набързо сключен брак и то при такива необичайни обстоятелства.
Можеше да се закълне, че долови как някаква болезнена сянка за миг помрачи погледа й.
— А нима ти не ме желаеш, викинг?
— Разбира се, че те желая с цялото си сърце — отговори той със светнало лице.
— Ако наистина ме искаш така силно — усмихна се Рейна, — трябва да спазваш условията, за които се разбрахме преди да решим да се оженим. И си мъж, на който винаги може да се разчита?
Виктор едва успя да скрие усмивката си, защото не искаше да рискува и да провали крехкото примирие, което с толкова мъки бе постигнал. Затова само я изгледа шеговито и попита:
— Хм, откога започна толкова добре да разбираш постъпките и подбудите на мъжете?
— Не, все още не разбирам много мъжете, обаче Сибеал ме предупреди за тази опасност. Каза ми без всякакъв свян, че щом се събудя утре сутринта, ще знам много повече за мъжете, отколкото съм научила през целия си живот досега.
— Нима винаги се вслушваш в съветите на прислужницата си?
Тя го изгледа невинно изпод дългите си извити мигли и младият вожд усети как кръвта му закипя.
— За някои неща винаги следвам съветите на Сибеал.
— Тогава ми остава само да се надявам, че ще заслужа височайшото й одобрение — промърмори той и притегли девойката към гърдите си.
Рейна отново леко изхлипа, но този път от страст и възбуда. Устните й бяха сочни, като че ли залети с мед, тръпнещи от вълнение, възпламеняващи и жарки. Струваше му се, че цял живот бе копнял за този миг. Изгаряше от желание да я съблече и да я направи жена. С трескаво движение спусна ръце покрай стройните й бедра и хвана подгъва на ризата й, полека започна да повдига дрехата й нагоре, без да спре да я обсипва с пламенни целувки.
Девойката го отблъсна и рязко се изправи. Виктор я изгледа смаяно.
— Защо се отдръпваш от мен? — дрезгаво попита той.
— Не трябва да ти позволявам да ме събличаш — задъхано отговори зачервената девойка. — Сибеал ще ми се скара, ако узнае за това, защото не съм се приготвила да те посрещна в леглото както подобава на една истинска съпруга.
Виктор с жаден поглед гледаше как Рейна бавно започна да издърпва изящно извезаната копринена риза и да разкрива дългите си красиви крака.
— А може би това трябва да правя именно аз, твоят съпруг, Рейна… Но дори и да не съм длъжен, ще те съблека с удоволствие.
Тя го изгледа с многозначителен поглед.
— По-добре е да се погрижиш за това, което прави всеки мъж в такива мигове.
— И какво е то, скъпа?
Тя издърпа ризата си през глава и я запрати на леглото.
— Как ти, Виктор Безстрашния, ще ме направиш жена, като още не си започнал да се събличаш?
— Това ли било!
Младият вожд не можеше да откъсне очи от разголеното й, като че ли изваяно тяло. Сърцето му бясно затуптя. Тя изглеждаше като чародейка, излязла от приказките. Дългата й коса обвиваше бялата й шия и заоблените й рамене. Високите й красиво изваяни гърди с всяко свое повдигане замайваха главата му. Пламналият му поглед се втренчи в прелестните извивки между бедрата й. Изведнъж почувства как дрехите му започнаха да го стягат.
Въпреки девствеността си тя като че ли не се срамуваше нито от голотата си, нито от възбуденото му състояние и набъбващата му мъжественост. Именно тази липса на престорен свян в този блажен миг го изпълни с възхищение.
— Ти си невероятна! — прошепна той.
Рейна протегна ръка, вплете я в неговата и изрече с треперещ глас:
— А сега ще ме направиш ли твоя жена?
Виктор смъкна туниката си, с нервен жест я запокити на другия край на спалнята и притисна девойката към гърдите си. Младият викинг изстена, когато усети как твърдите й гърди с набъбнали зърна се притиснаха към кожата му. Като че ли някой хвърли още дърва в пещта на неговите страсти. Рейна изохка от радост, погали раменете му с фините си пръсти и усети как тялото му потръпна от копнеж.
Виктор прошепна набързо няколко молитвени фрази, за да успее да запази самообладание, за да успее да слее с нея много бавно и много нежно, да не й причини болка, да не я засегне с нещо. И странно, но му се струваше, че винаги е познавал това великолепно тяло, макар че сега му се виждаше някак променена, девствена и неопитна. Като че ли трябваше да преоткрие една жена, която му беше до болка позната, но същевременно нова и все още непокорена, а именно това го влудяваше.
Започна да я успокоява и приласкава с нежни целувки, да я дразни с език, да я окуражава да слее устни с неговите в една единствена безкрайно дълга целувка. Когато усети, че притеснението започна да я напуска и девойката започна да се задъхва в прегръдката му, той спусна устни към прелестната й шия, а оттам към гърдите й. Тя се изви рязко, когато той достигна нейните розови и възбудени зърна.