Както вече казахме, Арамис още не си беше легнал. Облякъл удобен кадифен халат, той пишеше писмо след писмо със своя бърз ситен почерк, който можеше да помести четвърт книга само върху една страница.
Вратата се отвори бързо и суперинтендантът влезе бледен, развълнуван, загрижен.
Арамис вдигна глава.
— Добър вечер, драги ми Дербле — каза Фуке. Наблюдателният поглед на прелата веднага забеляза угнетеното състояние на влезлия.
— Добра ли беше играта при краля? — попита Арамис, за да започне разговор.
Фуке седна и със знак заповяда на придружилия го лакей да излезе от стаята. Когато последният изчезна, той отвърна:
— Прекрасна!
Арамис, който през цялото време го наблюдаваше внимателно, забеляза как приятелят му се облегна нервно на креслото.
— Загубихте както обикновено? — поинтересува се Арамис, без да изпусне от ръка перото.
— Даже свръх обикновеното! — отвърна Фуке.
— Но вие винаги така спокойно се отнасяте към своите загуби.
— Понякога да!
— Какъв лош играч сте!
— Всяка игра е различна, господин Дербле.
— Колко загубихте, монсеньор?
Фуке мълча няколко секунди, за да се овладее напълно, и отвърна без никакъв признак на вълнение в гласа:
— Днешната вечер ми струва четири милиона.
Той горчиво се изсмя. Арамис, който никак не очакваше подобна цифра, изпусна перото от ръката си.
— Четири милиона! — каза той. — Вие сте загубили четири милиона? Възможно ли е?
— Господин Колбер държеше моите карти — отвърна суперинтендантът със същия зловещ смях.
— Ах, разбирам. Значи ново искане на пари?
— Да, приятелю.
— От краля ли?
— От неговата собствена уста. Не е възможно да убиеш човек с по-очарователна усмивка.
— Дявол да го вземе!
— Какво мислите за това?
— Мисля, че просто искат да ви разорят. Това е ясно като бял ден.
— Значи убежденията ви не са се променили?
— Да. Впрочем тук няма нищо чудно, защото ние и по-рано го бяхме предвидили.
— Вярно, но не съм очаквал, че ще стане въпрос за четири милиона.
— Ако знаехте състоянието на моята хазна, скъпи Дербле, нямаше да разсъждавате толкова спокойно.
— Обещахте ли ги?
— Какво ми оставаше?
— Вие сте прав.
— В деня, когато аз откажа, Колбер ще намери тази сума. Къде? Не знам. Но той ще я намери и тогава съм загубен!
— Без съмнение. След колко дни обещахте тези четири милиона?
— След три дни. Кралят много бързаше.
— След три дни!
— Ах, приятелю мой — продължи Фуке, — помислете си само, сега, когато пътувах по улицата, минувачите си викаха: „Ето, минава богаташът Фуке!“. Наистина, скъпи мой, от това човек може да полудее.
— Не, монсеньор, не си струва! — флегматично отвърна Арамис, посипвайки с пясък току-що написаната страница.
— Тогава ми дайте лекарство против тази неизлечима болест.
— Единственото лекарство е да заплатите.
— Но аз едва ли мога да събера такава сума. Ще трябва да събера всичко. Колко погълна Бел-Ил! Колко погълнаха пенсиите! Сега парите станаха рядкост. Да допуснем, че този път ще намерим пари, а по-нататък? Повярвайте ми, с това нещата няма да спрат. Кралят, у когото се пробуди вкус към златото, прилича на тигър, който е опитал месо: и двамата са ненаситни. В един прекрасен Ден все пак ще се наложи да кажа: „Това е не възможно, господарю.“ В този ден аз съм загинал. Арамис само сви рамене.
— Човек във вашето положение, монсеньор, загива само когато поиска.
— Частно лице, каквото и положение да заема, не може да се бори с краля.
— Ха! Когато бях млад, се борех със самия кардинал Ришельо, който освен че управляваше Франция, беше и кардинал!
— Нима имам армия, войници, съкровища? Дори Бел-Ил вече не е мой.
— Нуждата ще ви научи на всичко. Тъкмо когато ви се стори, че всичко е загубено, изведнъж ще се намери някакво решение и ще ви спаси.
— Кой ще намери това решение?
— Вие самият.
— Аз? Аз не съм изобретателен.
— В такъв случай аз.
— Хващайте се за работа още тази минута.
— Има още много време.
— Вие ме убивате със своята флегматичност, Дербле! — каза суперинтендантът, изтривайки с кърпа челото си.
— Нима сте забравил какво ви говорих някога?
— Какво?
— За нищо не се безпокойте, ако имате смелост. Имате ли я?
— Мисля, че да.
— Тогава не се безпокойте.
— Значи всичко е решено: в последната минута ще се явите на помощ, Дербле?
— Аз само ще се разплатя с вас за всичко, което направихте за мен, монсеньор.