— Да, делата и акуратността… разбирам, но нима ние с вас имаме такива отношения… Вие просто ми оказвате услуга, монсеньор.
— Добре, драги Безмо! Признайте си, че въпреки цялата ми акуратност сте се безпокоили…
— Само за вашето здраве — промърмори Безмо.
— Исках да дойда още вчера, но не можах, защото бях много изморен.
Безмо постави още една възглавница зад гърба на госта си.
— Затова днес реших да дойда при вас по-рано — продължи Арамис.
— Вие сте чудесен човек, господине.
— Само че, доколкото виждам, напразно съм бързал.
— Защо?
— Вие се канехте някъде да излизате. Безмо се изчерви.
— Действително, канех се.
— Значи ви попречих. Ако знаех, за нищо на света не бих дошъл — продължи Арамис, пронизвайки с поглед бедния комендант.
— Ах, ваше преосвещенство, вие никога не можете да ми пречите!
— Признайте си, че тръгвахте да търсите пари?
— Не — мънкаше Безмо, — кълна се… че отивах…
— Ще тръгва ли господин комендантът при господин Фуке или не? — разнесе се нечий глас от двора.
Безмо се спусна като ужилен към прозореца.
— Не, не! — отчаяно завика. — Кой глупак говори за господин Фуке? Пияни ли сте? Кой смее да ме безпокои, когато съм зает?
— Вие сте тръгвали към господин Фуке? При суперинтенданта или абата?
На клетия човек страшно му се искаше да излъже, но не посмя.
— При господин суперинтенданта.
— Значи са ви били нужни пари, щом сте се канили да ходите при човека, който ги дава?
— Кълна ви се, никога не бих поискал пари от господин Фуке! Само исках да узная адреса ви.
— Адреса ми от Фуке? — извика Арамис, безкрайно учуден.
— Но разбира се! — смутен каза Безмо, притеснен от погледа на прелата. — Естествено, че от господин Фуке!
— В това няма нищо лошо. Само не мога да разбера защо ще искате адреса ми от господин Фуке!
— За да ви пиша.
— Това е разбираемо, но мен ме интересува защо ще търсите моя адрес от суперинтенданта!
— Защото Бел-Ил му принадлежи.
— Какво от това?
— Бел-Ил се намира в епархията на Ван, а след като вие сте епископ на Ван…
— Като знаете това, защо направо не ми писахте, а тръгнахте да търсите адреса ми от господин Фуке?
— Може би съм постъпил неправилно — окончателно се обърка Безмо — или нетактично. Моля за извинение.
— Хайде, хайде. Каква нетактичност…
Арамис гледаше с усмивка коменданта, като в същото време си задаваше въпроса: как Безмо, без да знае адреса му, знае, че е епископ във Ван.
„Ще се опитаме да получим отговор“ — каза си той.
— Слушайте, господин комендант, нека направим нашите малки изчисления.
— На вашите услуги, ваше преосвещенство. Но кажете ми… — Какво?
— Няма ли да ми окажете честта да закусите с мен?
— С удоволствие.
— Чудесно.
Безмо позвъни три пъти.
— Какво значи това позвъняване?
— Това значи, че имам гост и трябва да се направят известни приготовления.
— Моля ви, не се безпокойте толкова.
— Но какво говорите! Считам за свой дълг да ви нагостя добре. Никой принц не би направил за мен това, което направихте вие.
— Да оставим това. По-добре кажете как вървят работите ви в Бастилията?
— Нелошо.
— Значи от затворниците идва някакъв приход?
— Слабичък…
— Така ли?
— Кардинал Мазарини не се отличаваше с голяма строгост.
— Значи бихте предпочели по-сурово правителство, както при предишния кардинал?
— Да. При Ришельо всичко вървеше прекрасно. Братът на негово преосвещенство направи цяло състояние.
— Повярвайте ми, драги коменданте — каза Арамис, приближавайки се към Безмо, — младият крал струва колкото стария кардинал. Ако на старостта са присъщи омраза, подозрителност и страх, то на младостта са присъщи гняв, страсти, недоверчивост. През тези три години вие внасяхте вашите доходи при Лувиер и Трамбле, нали?
— Уви.
— Значи нямате никакви спестявания?
— Ах, ваше преосвещенство! Плащайки на тези господа петдесет хиляди ливри, аз им давам всичко, което изкарвам. Вчера казах същото и на господин Д’Артанян.
— Така ли? — очите на Арамис светнаха, но веднага угаснаха. — Значи вчера сте видели господин Д’Артанян? Как се чувства той?
— Превъзходно.
— И какво му казахте?
— Казах му — продължи комендантът, без да забележи пропуска си, — че твърде добре храня затворниците си.
— А колко са те?
— Шестдесет.
— Кръгличка цифра.
— Ех, господине, случвало се е да имам по двеста.
— При шестдесет също може да се живее без оплакване.
— На друг комендант всеки затворник би носил най-малко ПО сто и петдесет пистола.
— Сто и петдесет пистола?