В черен костюм с бели дантели на гърдите, суперинтендантът се спря замислен на вратата на стаята, в която толкова пъти бе намирал търсеното щастие.
Мрачното му спокойствие и печалната му усмивка направиха на госпожа Дьо Белиер огромно впечатление.
Очите на жената винаги разпознават по лицето на любимия гордостта или страданието. За да възнагради жените за тяхната слабост, природата ги е надарила с неповторима чувствителност. При първия поглед към господин Фуке тя разбра, че той е дълбоко нещастен.
Разбра, че е прекарал нощта без сън, а денят му е донесъл само разочарование.
Силите й се възвърнаха, тя почувства, че го обича повече от живота си.
Стана, приближи се до него и каза:
— Вие ми писахте тази сутрин, че започвате да ме забравяте и че след като не ви виждам, значи съм престанала да мисля за вас. Дошла съм да опровергая подобни твърдения, още повече, че виждам по очите ви…
— Какво виждате, маркизо? — попита учуденият Фуке.
— Че никога по-силно не сте ме обичали, отколкото в тази минута, и че виждате в моята постъпка доказателство, че не съм ви забравила.
— Ах, маркизо — отвърна Фуке и благородното му лице се огря от радост, — вие сте ангел и мъжете нямат право да се съмняват във вас. Остава им само да се преклонят пред нозете ви и смирено да очакват вашето благоволение.
— В такъв случай това благоволение ще ви бъде дадено.
Фуке поиска да падне на колене пред нея.
— Не — спря го тя, — седнете до мен. Ах, ето че сега ви идва една лоша мисъл.
— Защо говорите така?
— Издаде ви усмивката. Кажете, какво си помислихте? Кажете, бъдете откровен. Между приятели не бива да има тайни!
— Отговорете, защо бяхте толкова сурова към мен през тези три или четири месеца!
— Сурова?
— Разбира се. Нали ми забранихте да ви посещавам!
— Уви, приятелю мой — дълбоко въздъхна госпожа Дьо Белиер, — вашето посещение при мен ви донесе дълбоко нещастие. Моят дом е следен от същите очи, които тогава ви видяха. Могат да ви видят пак. По-безопасно за нас е аз да идвам тук. Толкова сте нещастен, че не искам да станете още по-нещастен… заради мен.
Фуке трепна.
Тези думи му напомниха за паричните проблеми, докато той се беше вече потопил в любовни мечти.
— Аз ли съм нещастен? — насили се да се усмихне той. — Вие говорите с такъв скръбен тон, че ще ме накарате да повярвам в думите ви. Нима тези красиви очи могат да ме гледат само жалостиво? Така ми се иска да прочета в тях друго чувство!
— Не аз съм печална. Погледнете се в огледалото.
— Действително съм малко бледен, но това е от много работа. Кралят вчера поиска пари…
— Зная. Четири милиона.
— Нима ви е известно? — изненада се Фуке. — Откъде разбрахте? Това стана, след като кралиците се оттеглиха в покоите си. Само един човек беше там, когато кралят.
— Достатъчно е, че знам, нали? Продължете, приятелю, кралят поиска от вас пари…
— Така че, нали разбирате, маркизо, трябваше да се намерят пари и да се преброят, да се запишат в книгите, за това е нужно време. Откакто Мазарини е мъртъв, финансовите работи са занемарени и объркани. Моите чиновници са затрупани от работа, затова не съм спал тази нощ.
— Значи имате тази сума? — обезпокои се маркизата.
— Е, маркизо, хубав министър на финансите щях да бъда, ако не можех да намеря някакви си жалки четири милиона!
— Аз съм уверена, че ги имате или ще ги имате.
— Как така, ще ги имам?
— Съвсем наскоро той поиска два милиона.
— Напротив, оттогава ми се струва, че е минала цяла вечност. Нека не говорим за пари.
— Напротив, точно за това ще говорим, приятелю!
— Така ли!
— Послушайте! Аз дойдох точно за това тук.
— Какво искате да кажете? — в очите на Фуке блесна тревожно любопитство.
— Кажете, господине, министърът на финансите несменяемо лице ли е?
— Учудвате ме, маркизо! Говорите като спестител с мен!
— Точно такава е причината. Искам да вложа при вас капитал и, естествено, трябва да зная дали фирмата е надеждна.
— Наистина не мога да разбера накъде клоните.
— Говоря съвсем сериозно, скъпи ми господин Фуке. Имам капитал, който ме притеснява. Омръзна ми да купувам земя и бих искала някой от моите приятели да пусне тези пари в оборот.
— Но мисля, че не е толкова спешно, нали?
— Напротив. Дори е много спешно.
— Добре. Ще поговорим за това после.
— Не бива да отлагаме, тъй като донесох парите тук.
Тя посочи сандъка, след което го отвори и пред изумените очи на Фуке се показаха връзки банкови книжа и купища злато.