Глава тринадесета
ПРИНЦЪТ РЕВНУВА ОТ ДЬО ГИШ
Принцът шумно разтвори вратите като човек, влизащ с най-добри намерения, който не се съмнява, че ще достави удоволствие.
Принцесата, покорена от звуците на музиката, беше оставила започнатия обяд и танцуваше, забравила за всичко на света.
Неин кавалер беше Дьо Гиш. Той стоеше на едно коляно, вдигнал ръце, полузакрил очи, като испански танцьор с горящ поглед и ласкав жест. Принцесата пърхаше около него усмихната, съблазнителна. Монтале се възхищаваше. Ла Валиер седеше в ъгъла и замечтано гледаше танцуващите.
Невъзможно е да се опише как подейства на тези щастливи хора появата на принца. И също така трудно е да се опише как подейства на Филип видът на тези щастливи хора.
Граф Дьо Гиш нямаше сили да стане. Принцесата замря, без да довърши стъпката, неспособна да промълви нито дума. Кавалерът Дьо Лорен се беше облегнал на вратата и спокойно се усмихваше, като човек, който изпитва най-обикновено възхищение.
Бледността на принца, конвулсивните потрепвания на ръцете и краката му поразиха всички присъстващи. Звуците на музиката се смениха с дълбока тишина.
Възползвайки се от всеобщото мълчание, кавалерът Дьо Лорен почтително приветства принцесата и Дьо Гиш, като се стараеше да ги представи с този поздрав като домакини.
Принцът приближи до тях и каза пресипнало:
— Много се радвам, много се радвам. Идвах към вас, като мислех, че ще ви заваря болна и тъжна, а ви заварвам в разгара на удоволствието. Радвам се да го видя. Изглежда, моят дом е най-веселата къща на света!
После се обърна към Дьо Гиш:
— Не знаех, че сте такъв прекрасен танцьор, графе. Отново се обърна към жена си и продължи:
— Бъдете по-любезна с мен. Когато устройвате такива веселби, канете и съпруга си. А то аз съм съвсем изоставен.
Дьо Гиш вече беше успял да се овладее и с вродената си гордост, която толкова му отиваше, каза:
— Ваше височество, вие знаете, че животът ми е на ваше разположение. Когато потрябва да го дам, аз винаги съм готов. Сега трябва само да танцуваме под звуците на цигулката и аз танцувам.
— Вие сте прав — хладно каза принцът. — А вие не виждате, принцесо, че вашите дами отвличат моите приятели. Господин Дьо Гиш е не ваш приятел, а мой. Ако искате да обядвате без мен, си имате дами. А когато аз обядвам сам, моите кавалери трябва да са при мен. Не ме ограбвайте съвсем.
Принцесата почувства и упрека, и урока. И се изчерви.
— Ваше височество — възрази тя, — преди пристигането ми във Франция не знаех, че принцесите заемат тук същото положение, каквото жените в Турция. Не знаех, че е забранено да се виждат с мъже. Но ако такава е вашата воля, аз ще й се покоря. Може би ще поискате да преградите прозорците ми с железни решетки, моля, не се стеснявайте!
Тази реплика предизвика усмивка у Монтале и Дьо Гиш, но отново изпълни с гняв сърцето на принца.
— Много мило! — започна той, сдържайки се с усилие. — Как почтително се отнасят с мен в собствения ми дом!
— Ваше височество, ваше височество — шепнеше на ухото му Дьо Лорен, така че всички да виждат, че го успокоява.
— Да вървим! — отвърна му принцът и се обърна толкова рязко, че едва не събори принцесата.
Кавалерът го последва в кабинета му, където принцът даде воля на яростта си.
— Твоето мнение?
Кавалерът беше скръстил ръце и гледаше към небето:
— Ваше височество, положението е много сериозно.
— Това е ужасно! Такъв живот не може да продължава повече!
— Какво нещастие наистина! — допълни Дьо Лорен. — А ние мислехме, че със заминаването на палавия Бъкингам всичко ще стане спокойно.
— Стана още по-зле.
— Не съм казвал това, ваше височество.
— Ти не го казваш, но аз го казвам. Бъкингам никога не би се осмелил да стори и четвърт от това, което видяхме.
— Какво именно…
— Но как?… Да се криеш, за да танцуваш, да се правиш на болна, за да обядваш насаме с него!
— Не, не, ваше височество!
— Да, да — принцът започваше да реагира като малко дете. — Но аз няма да търпя това!
— Ще стане скандал…
— Дявол го взел! С мен не се церемонят, та аз ли да се церемоня! Почакайте ме, кавалере. Ей сега ще се върна.
Принцът мина в съседната стая и запита лакея дали се е върнала от параклиса кралицата майка.
Ана Австрийска беше щастлива. В семейството й цареше съгласие, народът беше във възторг от младия крал, държавните доходи растяха, външният мир беше обезпечен, с една дума, очертаваше се спокойно бъдеще. Понякога се упрекваше, че бе приела бедния юноша като майка, а го отхвърляше като мащеха.