Неочаквано при нея влезе херцог Орлеански.
— Майко — викна той, затваряйки след себе си вратата, — така повече не може да продължава!
Ана Австрийска вдигна към него прекрасните си очи и въздъхна.
— За какво говорите?
— За принцесата.
— Сигурно лудият Бъкингам й е изпратил някое прощално писмо?
— Не, майко, работата въобще не е в Бъкингам. Принцесата вече му е намерила заместник.
— Филип, какво говорите? Вашите думи са много лекомислени.
— Нима не сте забелязала, че господин Дьо Гиш постоянно е при нея, дори когато не е нужно?
Кралицата плесна с ръце и се разсмя.
— Филип — каза тя, — вие положително сте болен.
— От това не ми става по-леко, майко, аз страдам много.
— Вие искате да ви лекуват от болест, която съществува само във вашето въображение? Вие желаете, ревнивецо, да ви поддържат, да одобряват поведението ви, макар че вашата ревност не почива на никакви основания.
— Ето, започвате и за този да говорите същото, което говорехте за онзи.
Принцът се поклони засегнат.
— Но ако ви представя факти, ще повярвате ли?
— Сине мой, във всичко останало освен ревността бих ви повярвала без всякакво позоваване на факти, но за нея това не ви обещавам.
— Значи да разбирам вашите думи така: ваше величество ми заповядва да мълча и да забравя за всичко.
— В никакъв случай, вие сте мой син и мой майчински дълг е да бъда към вас снизходителна.
— Доведете до край своята мисъл: вие сте снизходителна към мен, защото аз съм безумец.
— Не преувеличавайте, Филип, и недейте да представяте жена си като развалено същество.
— Но фактите!
— Слушам ви.
— Днес сутринта в десет часа при принцесата свиреше музика.
— Невинно забавление.
— Господин Дьо Гиш разговаряше с нея насаме… Да пропуснах да ви кажа, че последната седмица той я следва като сянка.
— Сине мой, ако те правеха нещо лошо, щяха да се скрият.
— Прекрасно! — извика херцогът. — Само това и чаках, да го кажете. Запомнете го добре. Днес сутринта ги изненадах и съвършено ясно изразих своето недоволство.
— Бъдете уверен, че това е напълно достатъчно, ако не сте прекалили в своето недоволство. Тези млади жени са много обидчиви. Да ги упрекна в грешка, която не са извършили, понякога е все едно да кажа, че са могли да я направят.
— Добре, добре, почакайте. Запомнете какво казахте, майко: „Днешният урок е достатъчен и ако те правеха нещо лошо, щяха да се крият.“
— Да, ще го запомня.
— Ето тогава, разкайвайки се, че сутринта се бях поразгорещил, и въобразявайки си, че Дьо Гиш е сърдит и седи в къщи, аз отново се върнах при принцесата. Познайте какво намерих там? Отново музика, танци и Дьо Гиш. Той се е криел там.
Ана Австрийска смръщи вежди.
— Това не е хубаво — каза тя. — Какво каза принцесата?
— Нищо.
— А Гиш?
— Също… впрочем не… измърмори някаква дързост…
— И какъв извод направихте, Филип?
— Че аз съм измамен и че Бъкингам е бил само прикритие, а истинският герой е Дьо Гиш.
Ана сви рамене.
— По-нататък?
— Искам да отдалеча Гиш, както Бъкингам, и ще моля краля за това, освен ако…
— Освен ако?
— Освен ако вие, майко, сама не се заемете с това, вие сте толкова умна и добра.
— Не, няма.
— Какво говорите, майко!
— Послушайте, Филип, нямам намерение всеки ден да казвам на хората неприятни неща. Младежите ме слушат, но това влияние може много лесно да се загуби… А главното е, че нищо не доказва вината на Дьо Гиш.
— Той не ме харесва.
— Това е ваша лична работа.
— Добре тогава, знам какво трябва да направя — разгорещено повиши глас принцът.
Ана го погледна с безпокойство.
— Какво сте намислили?
— Ето какво: щом се появи у нас, ще наредя да го удавят в басейна.
Изричайки тази свирепа закана, принцът очакваше, че кралицата ще се ужаси, но, Ана остана напълно спокойна.
— Ами какво пък, удавете го — каза тя.
Филип беше слаб като жена. Той започна да се оплаква, че никой не го обича и че дори майка му е преминала на страната на враговете му.
— Вашата майка просто гледа по-далеч от вас и престана да ви уговаря, защото вие не я слушате.
— Аз ще отида при краля! — извика той.
— Тъкмо се канех да ви предложа същото. Сега чакам негово величество, той винаги ме посещава по това време.
Още не беше завършила, когато Филип чу шум от отваряща се врата в съседната стая и бързите стъпки на краля. Принцът се изплаши и избяга през страничната врата, оставяйки майка си сама. Ана Австрийска се закикоти и продължи да се смее до влизането на краля.
Като грижовен син Л людовик идваше да се осведоми за здравето на майка си. Освен това трябваше да й съобщи, че приготовленията за заминаването за Фонтенбло са завършени.