Кралят седна и благодарение на своята наблюдателност забеляза следите от безпорядък в стаята и от вълнение — по лицето на снаха си. Той си придаде весел и безгрижен вид.
— Мила сестро — каза той, — в колко часа ще започне репетицията на балета?
Принцесата бавно и грациозно поклати очарователната си главица.
— Ах, господарю — каза тя, — бъдете милостив, извинете ме този път. Току-що се канех да ви съобщя, че не съм в състояние да участвам в репетициите.
— Как? — учуди се кралят. — Нима не сте добре?
— Да, господарю.
— Тогава ще повикам лекаря.
— Не, лекарите са безсилни против моята болест.
— Вие ме плашите.
— Господарю, искам да ви помоля за разрешение да се върна в Англия.
Кралят се учудваше все повече.
— В Англия! Какво говорите, сестро моя!
— Принудена съм да моля за това — решително каза внучката на Хенрих IV.
Прекрасните й черни очи засвяткаха.
— Много ми е тъжно, че се обръщам с такава молба към ваше величество. Но аз съм много нещастна в този двор. Искам да се върна в родината си.
— Сестро, сестро!
Кралят се приближи до нея.
— Изслушайте ме, господарю — продължаваше младата жена, малко по малко завладяваща събеседника с красотата си. — Аз съм свикнала да страдам. Още в ранно детство съм била пренебрегвана и унижавана. О, не възразявайте, господарю! — рече тя с усмивка.
Кралят се изчерви.
— Искам да кажа, че Бог ме е създал на този свят за това. Мен, дъщерята на могъщ крал, но както той е лишил баща ми от живот, така е могъл да ме лиши от гордостта ми. Аз много страдах и причиних с това големи страдания на майка си. Но дадох клетва, че ако достигна някога независимо положение, макар и положението на обикновена жена, изкарваща с ръцете си насъщния, няма да търпя унижение! Това време настъпи. Достигнах положението, принадлежащо ми по рождение. Приближих се до трона. Аз мислех, че като се омъжа за френски принц, ще намеря у него родственик, приятел, равен, но виждам, че съм намерила само господар. Това ме възмущава, господарю. Майка ми нищо не знае за това. Вас, когото така обичам и почитам…
Кралят трепна. Нито един женски глас досега не го беше вълнувал така.
— Вие, господарю, знаете всичко, след като сте дошъл тук. Може би ще ме разберете. Ако не бяхте дошъл, аз сама щях да дойда при вас. Искам да ми позволят да замина. Надявам се, вие сте толкова деликатен, че ще ме разберете и ще ме покровителствате.
— Сестро, сестро! — кралят се беше объркал от този стремителен натиск. — Помислили ли сте за последствията от тази крачка?
— Господарю, не мисля за нищо, просто се подчинявам на чувствата си. Нападат ме и аз инстинктивно се защитавам.
— Но какво са ви сторили? Кажете, моля ви!
Както виждаме, принцесата прибягна до обичайния женски трик — от обвиняема се превърна в обвинител. Този трик е неоспорим признак за вина, но жените винаги умеят да извлекат от него изгода.
Кралят дори не забеляза, че въпросът, с който беше дошъл: „Какво сте направили на брат ми?“ се превърна в „Какво са ви сторили?“
— Какво са ми сторили? — повтори принцесата. — О, господарю, трябва да си жена, за да го почувстваш! Накараха ме да лея сълзи.
Тя избърса замъглените си очи със своето бисернобяло пръстче и отново започна да плаче.
— Сестро моя, успокойте се, умолявам ви — каза кралят, доближавайки се до нея и хващайки влажната и трепереща ръчица.
— Господарю, първо ме лишиха от моя брат. Милорд Бъкингам беше приятен и весел гост, мой сънародник, познаващ всичките ми навици, приятел, с когото в кръга на останалите наши близки сме прекарали толкова щастливи дни в моя чуден парк Сент-Джеймс.
— Но той беше влюбен във вас, сестро!
— Празен повод! Какво значение има — каза тя със сериозен тон — влюбен ли е бил в мен Бъкингам или не? Нима за мен е опасен влюбеният?… Ах, господарю, далеч не е достатъчно мъжът да бъде влюбен…
Тя се усмихва толкова нежно, така ласкаво, че сърцето на краля отначало заби учестено, но после се успокои.
— Позволете, но нали брат ми ревнуваше? — прекъсна я кралят.
— Добре, разбирам. Това е повод… Той ревнуваше и Бъкингам беше изгонен.
— Защо изгонен?
— Е, отдалечен, отстранен, уволнен, наречете го както искате, господарю. Така или иначе, един от първите благородници на Европа беше принуден да напусне френския двор на Людовик XIV като селски ерген, заради някакъв поглед или букет цветя. Това е недостойно за този най-галантен двор… Извинете, господарю, забравих, че като казвам това, посягам на вашата върховна власт.