— В такъв случай — тъжно продължи тя, — изпълнете молбата ми. Пуснете ме в Англия.
— Не, никога! — възкликна Людовик XIV.
— Значи тук съм пленница?
— Да, вие сте в плен на Франция.
— Какво да правя тогава?
— Ще ви кажа.
— Слушам ви, ваше величество.
— Вместо да се ограждате с вятърничави приятели… вместо да ни смущавате с вашата самота, бъдете винаги с нас, да живеем като дружно семейство. Не ще и дума, господин Дьо Гиш е много любезен кавалер, но ние, макар че нямаме неговия ум…
— Господарю, защо е тази скромност?
— Не, казвам истината. Можеш да бъдеш крал и в същото време да разбираш, че имаш по-малко шансове да се харесаш, отколкото този или онзи придворен.
— Готова съм да се закълна, господарю, че вие не вярвате на нито една дума, казана от вас.
Кралят я погледна нежно.
— Можете ли да ми обещаете да не прекарвате времето си във вашата стая с чужди хора и да ни подарите свободното си време? Искате ли да подпишем настъпателен и отбранителен съюз против общия враг?
— Да, господарю. Но вие верен съюзник ли сте?
— Ще видите.
— Откога започва нашият съюз?
— От днес.
— Аз сама ще съставя договора!
— Добре.
— А вие ще подпишете ли?
— Без да го чета.
— Ако е така, господарю, обещавам ви чудеса. Вие сте светилото на двора и когато се появите на нашия небосклон…
— Е?…
— Всичко ще засияе.
— О, принцесо, принцесо! — възкликна Людовик. — Вие знаете, че слънцето сте вие. Наистина, аз го избрах за своя емблема, но това е само символ.
— Господарю, вие хвалите вашата съюзница, значи се каните да я измамите — каза принцесата, заплашвайки краля с тънкото си пръстче.
— Как! Считате, че ви мамя, уверявайки ви в своята дружба?
— Да.
— А какво ви кара да се съмнявате?
— Едно нещо.
— Едно-единствено?
— Да.
— Какво е то? Ще бъда нещастен, ако не бих могъл да се справя с едно-единствено нещо.
— Това нещо не е във ваша власт, господарю, то е по-силно дори от Господ Бог.
— Какво е то?
— Миналото.
— Не ви разбирам, принцесо — каза кралят именно защото прекрасно беше разбрал.
Принцесата го хвана за ръка.
— Господарю — усмихна се тя, — аз имах нещастието толкова дълго да не ви се харесвам, че често си задавам въпроса, как можахте да ме изберете за своя снаха.
— Вие не сте ми харесвали?
— Хайде, не отричайте!
— Позволете!
— Не, не, аз помня добре.
— Нашият съюз започва от тази минута! — възкликна кралят с истинска жар. — Да не си спомняме за миналото нито вие, нито аз. Пред моите очи е само настоящето. Ето го. Вижте!
Той отведе принцесата до огледалото и в него се отрази румена красавица, пред която не би устоял дори светец.
— Но все пак аз се боя — прошепна тя, — че нашият съюз няма да бъде здрав.
— Искате ли да положим клетва? — попита кралят, възбуден от начина, по който се развиваше техният разговор.
— О, не бих се отказала от клетва — каза принцесата. — С нея нещата ще бъдат по-истински!
Кралят преви коляно, а тя с усмивка, която не можеха да опишат нито художник, нито поет, му подаде двете си ръце, към които той притисна разгорещеното си лице. И на двамата не достигаха думи.
Кралят почувства, че принцесата издърпва ръцете си, които леко го погалиха по бузите. Той веднага стана и излезе от стаята.
В очите на придворните се хвърли неговата ярка руменина и те си направиха извода, че сцената е била бурна. Но кавалерът Дьо Лорен побърза да забележи:
— Успокойте се, господа! Когато негово величество е разгневен, той побледнява!
Глава петнадесета
СЪВЕТНИЦИТЕ
Кралят си тръгна от принцесата възбуден по неизвестна за самия него причина. Наистина, необяснимо е как понякога се запалва тайната игра на симпатия между две същества без всякаква причина, как се залюбват сърцата, останали много години равнодушни едно към друго.
Защо Людовик по-рано почти мразеше принцесата? Защо сега той намираше същата тази жена толкова красива, толкова желана? Защо принцесата, увлечена по друг цяла седмица, сега оказваше такова внимание на краля?
Людовик нямаше намерение да прелъстява принцесата. Възлите, свързващи я с брат му, бяха или му се виждаха непреодолима преграда. Той беше твърде далеч от тази преграда, за да забележи нейното съществуване. Намирайки се във властта на страстите, които си играят с нас, никой не може да каже къде ще спре, дори този, който предварително е пресметнал всички вероятности за успех или падение. Що се касае до принцесата, не беше трудно да се разбере нейното влечение към краля. Тя беше млада, кокетна и трескаво търсеше поклонници. Беше една от онези страстни, неудържими натури, които на сцената са готови да минат по разпалени въглени, само и само да предизвикат аплодисменти и възторг сред публиката.