— Не се страхува, а му е неприятно като на всеки човек, когото напразно обвиняват — каза Бражелон. — Да придадем именно такъв вид на неговото заминаване. Това много лесно може да се направи. Ще разказваме, че двамата сме положили всички усилия, за да го задържим, а и вие, кавалере, всъщност го задържате. Да, Дьо Гиш, вие в нищо не сте виновен. Днешната сцена ви е засегнала. Това е всичко. Наистина, тръгвайте.
— Не, Дьо Гиш, останете — убеждаваше го кавалерът, — останете именно защото не сте виновен, както казва виконтът. Извинете ме, господин Дьо Бражелон, че не съм съгласен с вас.
— Няма защо, уважаеми господине, но забележете, че изгнанието, на което господин Дьо Гиш ще се подложи, няма да трае дълго. Той ще се върне, когато реши, и ще бъде посрещнат с усмивки, а гневът на краля може да предизвика такава буря, че краят е трудно да се предвиди.
Дьо Лорен се усмихна.
— Нали това искам — прошепна той, свивайки рамене.
Последното движение не се изплъзна от графа. Той се опасяваше, че ако напусне двора, другите могат да го сметнат за страхливост.
— Не, не! — викна той. — Решено е. Оставам, Бражелон.
— Обръщам се към теб като пророк! — тъжно каза Раул. — Тежко ти, Дьо Гиш, тежко ти!
— Аз също съм пророк, но не на нещастие. Напротив, настойчиво ви повтарям, графе, останете!
— Значи вие сте уверен, че днешната репетиция на балета не е отменена? — попита графът.
— Напълно съм уверен.
— Виждаш ли, Раул — каза Дьо Гиш, стараейки се да се усмихне, — виждаш сам, че нашият двор не е готов за война, след като с такова усърдие се готви за танци. Признай си, че е така, Раул.
Той тъжно поклати глава.
— Няма какво повече да кажа.
— Но в края на краищата — попита кавалерът, мъчейки се да узнае от какви източници черпи Раул сведенията, чиято точност вътрешно си признаваше дори самият той, — казвате, че сте добре информиран, господин виконт, дори по-добре от мен, най-близкия човек до принца. Как е станало това?
— Ваша милост — отвърна Раул, — прекланям се пред това заявление. Да, вие трябва да сте великолепно информиран и като човек на честта да сте неспособен да кажете нещо друго освен това, което знаете. Вие не можете да говорите иначе, освен каквото мислите. Аз млъквам, признавам се за победен и ви отстъпвам бойното поле.
С вид на човек, който иска да си почине, той седна в широкото кресло, докато графът викаше прислугата, за да се облече.
Дьо Лорен трябваше да си тръгва, но се боеше Раул, след като остане насаме с Дьо Гиш, да не го разубеди. Затова той хвърли в боя последното си оръжие:
— Принцесата днес ще бъде ослепителна. За първи път ще се покаже в костюма на Помона.
— Ах, наистина! — възкликна графът.
— Да, да — продължи Дьо Лорен, — тя вече се разпореди. А знаете ли, господин Дьо Бражелон, че ролята на Пролетта е взел за себе си самият крал?
— Ще бъде възхитително — зарадва се Дьо Гиш — и това струва ми се, е най-важната причина да остана. Аз изпълнявам ролята на Вертумен и танцувам с принцесата, така че без разрешението на краля не бих могъл да тръгна. Моето заминаване ще разстрои балета.
— Аз изпълнявам ролята на обикновен фавън — каза кавалерът. — Лош танцьор съм и краката ми са криви. Довиждане, господа. Не забравяйте, графе, кошницата с плодове, които трябва да поднесете на Помона.
— Няма да забравя, бъдете спокоен — увери го възхитеният граф.
— Сега мога да съм сигурен, че няма да замине — каза на себе си кавалерът, излизайки от стаята.
Когато Дьо Лорен си тръгна, Раул дори не се опита да разубеждава приятеля си, чувствайки, че всичко е напразно.
— Графе — промълви той с печален, мелодичен глас, — поддавате се на опасна страст. Познавам ви. Вие сте човек на крайностите, а и тази, която обичате, също… Добре, да предположим за минута, че тя ви залюби…
— О, никога! — възкликна Дьо Гиш.
— Защо никога?
— Защото би било ужасно нещастие за двама ни.
— Тогава, приятелю мой, вместо да ви считам за непредпазлив, позволете ми да мисля, че сте просто безумец.
— Защо?
— Уверен ли сте, че нищо няма да търсите от тази, която обичате?
— О, да, напълно съм уверен!
— Тогава обичайте я отдалеч.
— Как отдалеч?
— Така. Не е ли все едно дали е тук или не, след като нищо не искате от нея? Обичайте портрета и или някаква вещ, дадена за спомен.
— Раул!
— Обичайте сянката, мечтата, химерата, обичайте любовта… защо се обръщате?… Аз млъквам, идват лакеите ви. В щастие и нещастие винаги можете да разчитате на мен, Дьо Гиш.
— О, аз съм уверен в това!
— Това е всичко, което исках да ви кажа. Наконтете се добре, Дьо Гиш, бъдете красавец. Прощавайте!